автор: divkozel

Лицето ѝ, изваяно от восък,
не може лесно да ме заблуди.
Жена като ескадрен миноносец
насреща ми уверено върви.

Една недоиздишана година
битува в палавите ѝ гърди.
Сърцето ѝ тиктака - скрита мина,
която моят поглед ще взриви.

Глава извръщам с някаква надежда
взрива очакван да предотвратя,
но тя решила е да ме пресрещне.
На всичко всъщност е решена тя!

И ако утре вестниците пишат
за моята внезапна ранна смърт,
жена като ескадрен миноносец
навярно е пресякла моя път!