автор: idan1

Дъжд - капки любов,
нон стоп ни обливат.
Чадърите хвърлете
на изживянето се насладете.
Какво по - нежно
от целувката отдайна...
Какво по - артистично
балкона да прескочиш...
Какво по - страстно
от любовта на Жулиета...
Излива се така обилно,
като влюбване чаровно,
на един дъх изпито.
Битието на Паоло - Франческа,
гения на Шекспир,
превърнал в романтично - драматична
любов Ромео - Жулиета.

Арена ди Верона...
Кръвта попила
на хиляди диви зверове,
свидетел ням
на силата, ловкостта,
на жестокостта на гладиаторските боеве.
Сега сцена великолепна
на драма музикална,
огласяна от красиви гласове,
поръсени с ноти
от композитори велики.

Река Адидже, лениво тече,
помни великолепието
на времето отминало,
обветрени са одеждите помпозни,
но чувствата запазени,
усмивката не слиза,
от влюбени сърца.
Верона, Верона...
град на любовта.