автор: ivliter

Привечер е.
Денят допива своята последна глътка.
Една луна-мечтателка ми се усмихва,
нетърпелива да дочака своя час
на тържеството си небесно.
Отдръпва се далече планината –
потъва образът ѝ в сянката
на своето възпявано величие.
И чувството,
замръкващият скитник в тишината,
останало само, с една луна в косата
е малката светулка в самотата.