автор: ToZero

Хората говорят, че преди двеста години е живеел велик композитор и е създал велика девета симфония. Говорят, че той бил глух.
Всички съвременници знаят това и затова малцина слушат музиката му. А още по-малко са тези, които я чуват. Но хората не знаят, че той е имал муза в сърцето си, която е можел да чуе и да покаже музиката ѝ на човечеството.
Композиторът бил слушал симфонията. Може би не цялата, а само докато учел в консерваторията.
Композиторът си имаше своите музи. Но той не понасяше някакви си музи кални и мръсни, и затова ги изпращаше в банята. А когато музата е в банята, вече няма значение дали тя е музикална. Стига да е млада и красива.
Понякога Композиторът си мечтаеше да стане велик и да създаде своето велико произведение и се опитваше да чуе мелодията на музата. Но в стерилната обстановка на банята вирееха само чисти тонове и бял шум. Не знаеше той, че за да бъдеш велик трябва да си глух и сляп, та да можеш да чуеш музиката на музата в сърцето си.
Хората говорят, че Композитора е велик съвременен композитор, създал велика съвременна музика. Сигурно е така. Те слушат неговата музика. Някои от тях казват, че в нея се долавял шепота на изпрани пари и на изгладени звуци. Сигурно е така. Щом казват.
А какво ще слушат хората след двеста години? Дали ще си спомнят за някой от тези композитори и дали ще слушат музиката му, или ще слушат само техните велики съвременници?