автор: amadeus

Понякога времето просто спира – дали от изумление или от обикновена досада, никой не знае. Тогава на човек му се налага да го побутне малко, за да му припомни каква му е работата. Това прави изкуството – движи стрелките в посока от една епоха към друга, например от пещерните рисунки към великите романи, Моцарт, Джорджано, емотиконите и обратно към пещерите. Пътьом току ти изчезне или закърнее някое усещане. Еволюция, но на обратно.
Такива възвишени мисли занимават ума ми, докато наблюдавам, не много внимателно, оживена дискусия между спортни журналисти относно отминалия кръг от футболния шампионат. Виждам как изкуството на рекламата буквално се е вплело в разговора – като започнем от огромния екран с надпис „АЗ ЯМ“ до изисканите детайли, предвидени да ускорят интензивното отделяне на стомашен сок и платежни средства от страна на зрителя. Така например главата на водещия се губи някъде в средата на някаква сушеница. Белена сушеница, ако трябва да бъдем точни. Единият от гостите попада точно в центъра на резен шпек, деликатесен – жива икона с ореол от месо. Опонентът му се е кротнал върху парче мелничарски мезелък, сурово сушен. Мезелъка разбира се, не госта. Започва репортаж. Кренвирш „АЗ ЯМ“ се озовава точно на голлинията в положение на засада. По терена подскача прасенце, изплетено от кренвирши, а след него топката бива закрита от надпис „Те няма да те врътнат“. Крайният резултат остава неизвестен, понеже се оказва жертва на три танцуващи пред него салама - хамбургски, телешки и „Камчия“. Горчиво разочарован и малко гладен продължавам неравната борба с всевиждащото око на рекламния Саурон. Греба по вълните на Мрежата и насреща ми се озовава „Игра на тронове“. Бран Старк тъкмо обяснява на Сам Тарли кой какъв е и защо такъв е. Драматичен момент. Камерата приближава изопнатото лице на Бран. Той отваря уста и…. прозвучава женски глас: „Майка ми и баба ми винаги са ми забранявали да говоря за инфекциите на пикочните пътища. Вече не, с този продукт това не е тема табу“. Малко след като сме разрешили проблема с констипацията кралят на белите бродници запраща копие срещу един дракон и докато копието лети, узнаваме, че вече има кренвирши от месо, сирене от мляко и даже сокове от плодове. Изпитвам зловещо вълнение от мисълта да се сдобия с копие, за да си изтръгна лично това, което ми е останало от мозъка, преди да съм научил всичко за циреите, комедоните, уедрената простата и хемороидите.
Отивам на концерт, за да освободя ума си и да се потопя в лековитите извори на симфоничното изкуство. Драматичен глас в залата предупреждава да изключим звука на телефоните си. Поразени от учудване зрители трескаво търсят устройствата си, а не толкова поразените се прозяват, сърфирайки из Мрежата, удовлетворявайки спешната нужда да се насладят на последната серия престижни селфита от някоя престижна обществена тоалетна на някоя си инфлуенстваща Цуци. Из залата както обикновено са позиционирани членовете на Първи респираторен отряд, командван от генерал Кашличко. Всички си пазят „репликите“ за представлението. Чака ги поне час и половина надпревара кой ще има последната дума и трябва да си щадят въздуха. Винаги съм се чудел дали пък не си раздават някакви награди помежду си. Не са болни. Те така общуват. Това е морз.
Излиза конферансието:
- Уважаеми приятели, ще започнем с…
Вратата се отваря с настойчив писък, като в хорър. Закъснели зрители осветяват затъмнената зала. Започва страхотна хореография, класи над тази от Световното в Мексико през 1986-та. По правило тя винаги се случва на по-предните редове, за да е видима от повече публика. Един след друг, като по предварително зададен сигнал, хората стават, после рязко сядат. Получава се ефектна мексиканска вълна, която залива погледа, закривайки последователно различни части от сцената. И за да не остане съвсем незабелязана, тя е придружавана от предвиденото за целта звуково шоу на скърцащите столове, като между поскърцванията времето бива запълвано от деликатното „извинете“. Закъснелите благоразумно са си взели билети за средните места от реда. Друга част от тях пък, за да не ощетяват публиката от противоположната половина на залата от възможността да видят шоуто, влизат от другата страна. Така се редуват светлина от ляво със светлина отдясно, вълна отляво с вълна отдясно и скръц отляво със скръц отдясно. Своеобразна оркестрация, допълваща и дори надделяваща над богатството от звуци от сцената.
Конферансието:
- Написана от Йохан Щраус-син през…
Залата:
- Скръъъъц. Скръц. Извинете. Скръц. Оффффффф. Извинете. Скръц. Извинете. Ееее, прекалявате. Скръц…
Кашлица от първи ред. Ре минор. Шести ред отговаря със си мажор.
Диалогът продължава:
- …. тя разказва историята на….
- „ води ме в някояяяя кварталнаааааа кръчмааааааааа…“ – светва дисплей
- … времена на балове, графове, принцове, принцеси… ще я чуем в изпълнение на…
- „бум лаке паре, какъв пожар е, мале, мале, мале…..“ – спешно позвъняване отзад, откъде другаде.
Светлина отдясно, светлина отляво, деликатно кихане от пети ред и от време на време концерт. Губя информация от сцената, но пък печеля стилно и жанрово необременено, умело режисирано звуково и светлинно шоу.
Сега разбирам. Отдавна съм подминал емотиконите, бил съм в пещерата през целия ден….