автор: ZAGORA

окултна приказка


Наричат ме Кадмон.Сега обитавам седмото небе.Аз съм стар дух.Докато стигна
до тук трябваше да премине дълъг период от безкрайния миг.Защото прекосих предните шест небеса.Когато достигнах седмото,въпреки че съм преживял какво ли не,аз

изумях.Никога и никъде не бях виждал такива чудеса.Всичко бе толкова смайващо и сложно за обяснение.
Ще започна от това,че тук въздухът е нарисуван.Има най-различни картини по него.Те непрекъснато се променят.Изглеждат като татуировки върху невидима кожа.Още по- интересно е ,че променящите се рисунки са нарисувани не със седем,а с цели четиринадесет цвята.Седемте- като тия на Земята,а другите – безимени ,неназовими..Но най¬- интересното се оказа,че тукашните създания имат шест очи,с които виждат на три нива. Като застанат някъде виждат всичко, което има на дълбочина под тях .Виждат това,което става наоколо и
това ,което става високо,високо над тях. Тук местните жители могат да използуват шестте си очи ,за да гледат това,което се е случило в миналото.Това,което се случва в настоящето и това,което ще се случи в бъдещето.Защото на седмото небе има само един миг,в който присъствуват и трите времена.
Тук на седмото небе всичко е живо. И непрекъснато създава.Не с ръце,не с крака ,а само с мислите си.Това го има и на останалите небеса.Само че тук създаденото от мисълта на жителите се появява веднага като истинско.Макар че то не съществува постоянно,а изчезва след частици от мига.Докато се появи нещо ново в мисълта
Знаем,че на планетата Земя растат плодове и зеленчуци.Тук няма плодове и зеленчуци.Има само зеленоплоди.Представляват смесица от зеленчуци и плодове.Живи са и също имат съзнание. Създават своя малък свят чрез него.
Аз,духът Кадмон се заклевам,че има още много други чудеса на седмото небе.Но не мога всичко да изброя.Трябва да се види,да се преживее и пак не може да се изброи.По-дребните форми на живот,които на Земята наричате животни,тук могат да имат и да съществуват в материални и духовни тела.Те се размножават единствено и само със себе си. Създават си каквито си пожелаят причудливи външности.И също като зеленоплодите творят живота си чрез мисли,породени от съзнанието им.Тяхните творения се появяват на малко по-високо ниво от това на зеленоплодите. И те съществуват известно време,а след това изчезват.
Най-висшите форми на седмото небе се наричат Небесни господари.Те могат да си творят тела от материя,от плазма и от енергия.Затова са плътни,полупрозрачни и невидими.Тук на седмото небе никой не се храни и не пие течности както е на Земята..Над небето има едно огромно енергийно слънце и всички се хранят с енергия от него.То непрекъснато свети и на седмото небе няма нощ.Небесните господари обичат много да пътешествуват и обикалят безкрайните природни форми на небето.Те преживяват по време на пътешествията си най-различни случки и събития,които аз ,духът Кадмон, си позволих да запиша.За да мога да ги разкажа на Земните деца.Небесните господари не се размножават.Когато им изтече времето за пребиваване на това небе, те избират къде да се завърнат. Отначало започват да сътворяват от новото избрано небе,в което ще попаднат по пътя на живота си.
Една част от Небесните господари създават картата на седмото небе.Само,че не си мислете,че това е лека работа.Повърхността на небето се променя постепено и нрпрекъснато.Пълната промяна настъпва на всеки пет земни години.Но нали Небесните господари могат да виждат едновремено миналото и бъдещето и да съпоставят с настоящето. Ако една точка от седмото небе принадлежи на най-ниската падина, тя след пет земни години ще бъде точка от най-високия връх на небето. Проверява се и настоящето да се види дали точката пътува нагоре или надолу.Трябвало е да се определи още колко дълго ще пътува самото седмо небе нагоре, докато стигне края на небесата.Защото то се издига непрекъснато.Сега му е времето и тука е мястото да отбележа,че аз,духът Кадмон, мога всичко,което могат Небесните господари.Та нали аз съм един от тях.Такъв съм и до сега.
Ще добавя,че тука има време,но то се различава от земното време.Ще се опитам да ви го обясня мили мои дечица.Представете си,че имате едно дълго остро копие и върху него нанизвате еднакви листове хартия.Нанизвате,нанизвате и ще се получи сноп хартия,който все повече ще надебелява.Така нараства времето на седмото небе. Когато пакетът хартия-т.е.времето нарастне толкова много,че достигне края на небесата небето ще се трансформира в нещо друго.Може би в осмо небе,зная ли?!
Веднъж се разхождахме с моя приятел Адонис по седмото небе.Той също като мене е стар дух.Само че идва от петото небе,а не от шестото като мене.Запознахме се тук,станахме приятели и живеем заедно. В една градина от зеленоплоди.Направихме си от енергия с по-бавни трептения хамаци и ги завързахме на високи и силни зеленоплоди.
Макар че сме духове, ние с Адонис почивахме легнали по гръб в хамаците си.Просто обичахме удобството.Разхождахме се двамата и оглеждахме всеки кубичен метър от небето. Оглеждахме миналото и бъдещето на кубичните метри на дълбочина и височина.Така проверявахме не се ли нарушава безкрайната шир на седмото небе. Бяхме нещо като граничари от планетата Земя.Само че от вашето далечно минало.Отдавна ние с Адонис търсехме средата на безкрайното седмо небе.Затова изработвахме тия небесни карти.Трябваше ни абсолютният Център на небето,защото там се намира вечно туптящото и живо Сърце на седмото небе.До сега никой от Небесните господари не беше успял да открие тоя тайнствен, небесен Център.Знаеше се,че ако някой жител от по-ниските небеса, успее да открадне Сърцето на седмото небе, небето ще изчезне завинаги.Крадецът на Сърцето когато го внесе в своето по-ниско небе ще го превърне в седмо.Ние,Небесните господари ще попаднем в това ново седмо небе ,но от Небесни господари ще се превърнем в Небесни роби...Ще настъпи небесен хаос.Възможността да достигнем тайнствената отвъдност на небесата ще бъде несбъдната мечта. Седмото небе и ние,неговите обитатели, имаме много врагове от по-ниските небеса.Затова се налагаше да охраняваме непрекъснато небето си. Знаехме,че мястото на Центъръа на седмото небе,там където тупти живото му Сърце, се знае единствено от Небесния Злодей.Ние не го познавахме-нито кой е,нито къде се намира и какво представлява.Затова той беше особено опасен за нас - Небесните господари.През много части от вечния миг търсехме Центъра ,за да открием там Сърцето му. Та вървяхме с моя приятел Адонис и непрекъснато с шестте си очи обхождахме миналото,настоящето и бъдещето в дълбочината и височината на всеки кубичен метър от седмото небе.Заедно с нас ту вървеше,ту летеше домашния ни любимец.Едно мило създание,което беше приело формата на обърнат ботуш с опашчица приличаща на оръфано въженце.Наричахме го само О.Тоя О много се привърза към нас и непрекъснато ни следваше.
Бяхме избрали да бъдем плазмени и се чувствувахме прекрасно.Изведнъж Адонис се спря,погледна ме и мисълта му нахлу в главата ми.Миналото,през което оглеждахме тук, не отразяваше района,в който се намирахме.Не се виждаше и цветния въздух.А само тъмна празнота.От изненада се заковахме на място.Недоумявахме какво се случва. Решихме да погледнем и в бъдещето.Картината беше малко по-светла,но енергийното слънце светеше едва-едва, като пред угасване.Знаехме,че това може да се случи, само ако някой открие и открадне Сърцето на седмото небе .Без него небето ще бъде мъртво.”Това може да направи само Небесният Злодей’’- казахме си едновремено двамата.Не трябваше дълго да се колебаем.Между миналото и бъдещето имаше реален отрязък от мига,но трябваше да се действува бързо.Избрахме да разузнаем къде са се случили необикновени събития, преди видяната мрачна картина в миналото.Можеше да се спуснем във всички по-долни небеса.Знаехме вибрациите им.Бяхме чули подозрителни шумове от третото небе и затова решихме да започнем от там.Аз, Кадмон и моят приятел Адонис станахме светли духове и избрахме вибрациите на третото небе. И благодарение на уменията си,успяхме да попаднем във времето и мястото,откъдето бяхме уловили тайнствения шум.Оказа се гъста вековна гора,обградена от едната страна с ,непристъпни скали.Шумът идваше от там.Все едно,че мощна машина пробиваше канарите.Приближихме се като използувахме миналото ,в което надникнахме за малко. .Изненадата ни беше голяма.Видяхме до скалите да стоят двама.Единият беше материален човек,жител на тая скална планета.И двамата- аз,Кадмон и приятелят ми Адонис я познахме,защото сме били на нея.Планетата е от галактиката Млечен път и е населена с обитатели,притежаващи само материални тела.Те са много красиви създания от два пола наречени мъже и жени.Но познаваха страха и омразата и затова стояха на ниско еволюционно стъпало.Обаче бяха амбициозни и способни на всичко,за да успеят. Създанието до скалите беше прекрасно момиче с дълги смолисто-черни коси, почти до глезените му.Имаше бяла кожа и зелени като малахит големи,красиви очи.Тялото му също беше прекрасно,макар че носеше избеляла, вехта рокля.Но когато аз,Кадмон погледнах към другото създание едва не извиках.Вибрациите на Адонис,както и моите се увеличиха.Не бях виждал до сега такова създание.Беше по-скоро животно,отколкото човек.Имаше човешко тяло, покрито цялото със златни люспи и сребърни криле..Но главата му беше глава на месояден динозавър.През равни интервали той ту изчезваше,ту се появяваше.Най значимото при него беше това,че с поглед и челични ръце можеше да разбива всичко,което се изпречи на пътя му-дърво,камък,метали... И да открива тайни и дълбоко скрити обекти.Да,ние го познахме.Това беше Небесният Злодей.Изведнъж и двамата с Адонис разбрахме,че точно Небесният Злодей разбива и руши.Но не скали,а преградата между третото небе и всичко онова,което е извън небесата.У нас възникнаха въпроси.Защо Небесният Злодей руши тая магическа преграда между известното и неизвестното.И защо е с него прекрасната девойка от тая камена планета.
Докато се питахме, Небесният Злодей заговори на девойката:
- Слушай, Линда,приятелко.Всичко това съм ти го казвал,но ще го повторя още веднъж .Заклевам се,че ще използувам уменията и възможностите си,за да открия твоя Жан.Никой никога не може да ме накара да забравя,че той някога рискува живота си,за да спаси моя живот.Ние бяхме двамата като братя.Ти беше малка и затова не помниш колко ме мразеха,обиждаха и презираха всички.Само той и неговата майка повярваха в мене.Тя ме приюти и ме отгледа заедно с Жан.После ти, Линда, стана наша приятелка в игрите.Небесният Злодей въздъхна и замълча.После отново продължи-А когато порастнахме той се влюби в тебе,а ти стана негова годеница.Това бяха най-щастливите години в живота ни. Аз ви се радвах безкрайно.
Гласът на Небесния Злодей затрепери,но той продължи да говори:
- После Жан беше убит от врагове,които често нападаха земите ни .Битката беше на живот и смърт. Заради изключителна смелост той като дух отлетя направо на шестото небе.Там се е възвисил за нова проявена смелост и дързост и преминал в седмото небе ...
-Няма ли поне да ми кажеш как мислиш да стигнеш до седмото небе?-прекъсна го Линда
- Ще вървя плътно отвъд до границите на небесата. Ще прекося границата на седмото небе и невидим ще се отправя към абсолютния му Център.Зная го къде се намира.Там е Сърцето на небето...Какво ще правя по-нататък си е моя работа.Но знай,че заради Жан съм готов на всичко , Линда.
Аз,Кадмон ,силно се развълнувах от разказа на Небесния Злодей.Възможно ли е едно такова създание ,известно в седемте небеса със жестокостта си, да бъде толкова предан приятел с огромно чувство за дълг. Ако не бях чул със ушите си,не бих и повярвал. Но ние с Адонис трябваше да действуваме .Нямаше никакво време за губене. Това създание знаеше много повече, отколкото трябваше.Със вероломните си действия Небесният Злодей се канеше да унищожи абсолютния ред и хармония на седемте небеса.Цялата система,изграждана безкрайно дълго, щеше да рухне за частица от мига и да настъпи абсолютен хаос. Двамата с Адонис си изпратихме един на друг сигнали за светкавично отдалечаване.Срещнахме се в другия край на гората.Наоколо нямаше жива душа.Ние трябваше да вземем бързо решение.От това зависише шансът ни да спасим небесата.Имахме на разположение три варианта.Първият беше да обезвредим Небесния Злодей.Вторият-да му се разкрием и да му помогнем да върне Жан на Линда,а той в замяна да ни даде тайната за Небесния Център и Сърцето в него.Третият вариант беше да привлечем Линда на наша страна и да й помогнем да си върне Жан.Но тя трябваше с хитрост да отдалечи Небесния Злодей от нас. За да спестим време първо се гмурнахме в миналото и сътворихме повреда в диамантените ръце на Небесния злодей.Променихме структурата на материала, от който бяха направени ръцете. Те станаха меки като олово.Когато се върнахме в настоящето Злодеят беше прекъснал работата си.Ние с Адонис си дадохме още време за размисъл.Но изведнъж на небето се разстла огромен ,плътен черен облак.Той скри слънцето и започна да вибрира.В пространството се понесе мелодия,омайваща и прекрасна със звученето си.Облакът променяше цветовете си и се свивашеНакрая се превърна в сияйна колесница.Тя се спусна надолу и когато почти достигна земята, от нея скочи мъж на неопределна възраст,достоен притежател на най-прекрасните брада и мустаци,съществуващи в небесата.Целите бяха изумително бели и пухкави като преспи сняг.Аз,Кадмон и Адонис застинахме от изненада.Никога не бяхме виждали тоя господин.Любезно усмихнат той отвори уста и заговори.Още при първите няколко звука две-три стари дървета около нас се изтръгнаха от корен като тревички.От клоните им се изви рояк от диви пчели и няколко уплашени птичи семейства,загубили гнездата си.
-Аз съм Великият Правач и пристигнах да помогна на моя приятел Небесния Злодей.Нямаше как да не науча,че е в беда.Аз съм Правачът,който направи седемте небеса и затова зная всичко за тяхните обитатели. Сега подай си ръцете,Небесен Злодей.Ще ги направя вечни и непобедими.
Само след миг се появиха новите ръце на Небесния злодей.Когато си тръгваше обратно със сияйната си карета , кой знае защо Великият Правач погледна в посоката,в която се криехме с Адонис и усмихнат намигна.
Аз,Кадмон и Адонис взехме светкавично решение. Най-трудното и непредсказуемо решение.Ще се обърнем директно към Небесния Злодей Ще му разкрием целия си план и ще го оставим той да решава.Желанието му да върне Жан на Линда щеше да има твърде висока цена.Хаосът в подредбата на небесата щеше да се превърне в хаос между духовете.Щеше да настъпи аномалия.Високоеволюиралите духове от седмото небе при преместването на Сърцето на седмото в третото небе ще се окажат събрани заедно там. Ще настъпи пренаселяване на небето, защото ще има два вида обитатели.Едните ще са местните недоразвити човеци.А другите ще бъдат Небесните господари, превърнати в Небесни роби.Ще възникват противоречия,спорове,битки...Може би ще избухнат и междунебесни войни. Заради щастието на двама ,ще бъдат нещастни безброй духове.Заслужава ли си?!
Появихме се внезапно и се представихме пред Небесния Злодей.Избрахме да бъдем с материалните си тела.Бързахме да му разкажем всичко,да му разкрием какви са нашите планове.Пренесохме в съзнанието му картини от възможното бъдеще след кражбата на небесното Сърце.Направихме това и в съзнанието на Линда.Не ги пожалихме.Нека,нека да видят какво могат да причинят на всичко сътворено от Великия Правач,отдадени на завладялото ги безумие.Когато ги върнахме в реалността,те и двамата седнаха върху тревата и заплакаха безутешно. Наистина бяха успели да видят как щеше да рухне цялата небесна система,ако откраднат Сърцето на седмото небе.
Но Небесният Злодей желаеше да види какво има в истинското пространство отвъд Небесната система.Там където е само чиста енергия.Злодеят беше разбил границата на третото небе с отвъдността. Превърнахме дълбочинните вибрации в картини,които проектирахме върху съзнанието му като върху екран
.Аз,Кадмон и Адонис също го съпроводихме до тайнствената и непозната отвъдност.Там беше толкова мрачно и тъмно,че и най-големият мрак на планетата Земя изглеждаше като слънчев ден пред него. Вървяхме в неизвестна посока.Не чувахме нищо,освен собственото си дишане. Изведнъж ужасен вой проряза тишината.Тъмнината беше разкъсана от десетки многоцветни лъчи.Пред нас се появи един кръг от светлина. В него застана необикновено същество. Да кажа.че имаше крила-нямаше.Но имаше израстъци,подобни на крила по цялото си тяло.Да кажа,че имаше тяло- нямаше.Но имаше нещо подобно на тяло,което непрекъснато променяше формата си.Приличаше ту на вретено,ту на тиква-цигулка,ту на звезда или на презряла краставица.Много често подобните му на крила крайници се откъсваха от тялото и разменяха местата си.После отново прилепваха към тялото.Създанието имаше огромни очи без клепачи.В тях нямаше зеници и ирис.Имаше само непрекъснато променящи се цифри.И тримата –аз,Кадмон,Адонис и Небесният Злодей стояхме като замръзнали на местата си.Толкова странно и страшно беше това създание,че ни идваше веднага да избягаме.Но не знаехме как и накъде.До като треперехме от ужас създанието се разкрещя с грозен глас:-Сине,сине,синчето ми,Злодеяние мое!
Небесният Злодей подскочи и се втурна към необикновеното създание с всичка сила.
-Тате,мили мой тате,Велики,съвършени Пренареждачо!Още щом се прегърнаха,те потънаха в пламъците на искрящо бял огън.По-късно разбрахме,че тук любовта се изразява винаги чрез бял,огнен пламък .Небесният Злодей ни представи на баща си и разказа историята на Жан и Линда,Ние с Адонис му разказахме кои сме и от къде идваме.Разкрихме му,че ако Сърцето на седмото небе бъде откраднато,това ще означава края на цялата небесна система.Ще настъпи ужасен хаос.Предложихме аз,Кадмон и Адонис да върнем Жан на Линда. Ще предотвратим вероломната кражба на Сърцето , замислена от Небесния Злодей.И въпреки това ще съберем отново двамата влюбени. .Великият Пренареждач ни изслуша внимателно.Накрая със своя зловещо грачещ глас заговори:
-Кадмон и Адонис,вие сигурно не знаете историята на семейната ни драма.Аз,Великият Пренареждач съм владетел на Наднебесното Битие.Наречен съм Пренареждач,защото през целия безкраен миг пренареждам всички,които идват от седмото небе.Те са обхождали по няколко пъти всички небеса и извисили се достатъчно много, преминават успешно границата на седмото небе,поради свръхвибрациите си. Тук в първото наднебесно битие, аз не правя нищо друго,освен да пренареждам старите жители и ги изпращам към второ наднебесно битие,за да отстъпят място на новите.Работта ми не е никак лесна и е много отговорна.Единствената ми радост и утеха беше синчето ми Злодеян.Той наблюдаваше непрекъснатия поток от пристигащи Господари на седмото небе.Беше много любопитен да узнае какво се крие в безкрайното Небесно Битие.Горкото ми дете,то не знаеше,че ако прескочи границата между двете Битиета, връщане назад просто няма.Но моят Злодеян не можа да надвие любопитството си.Свалил честотата на вибрациите си и попаднал в първото небе от небесната система.Там обитават духовете на динозаврите и всички древни форми на живот.Моят син е бил приет благосклонно,защото външно имаше известна прилика с тях.Аз и цялото Наднебесно Битие потънахме в скръб,защото Злодеян съгласно законите на нашето Битие не можеше повече да се завърне при нас,ако не обходи всичките седем небеса,за да достигне вибрациите,с които ни напусна.А за това трябва да измине огромна част от безкрайния небесен миг.А аз вече застарях и все повече чувствувах нужда някой да ми помага в Пренареждането.Надявах се това да е Злодеян,но след като той изчезна,надеждите ми умрвха.Тогава пристигна внезапно Великият Правач.Беше научил за моята загуба.С него ме свързваше старо приятелство.Разказах му за трагедията си от игла до конец,въпреки,че Правачът знаеше за нея не само от игла до конец,а и от игла до конец и напръстник.Беше дошъл да ме утеши и да ми даде нови надежди.
-Скъпи ми Пренареждачо,искрено ти съчувствувам за сполетялата те беда.Но нали знаеш,че децата са своеволни и от тях може да се очаква всичко.Чуй ме сега какво съм направил ,за да ти помогка и да смекча грешката на твоя Злодеян.Първо ще го вдигна от първо небе в трето.Няма да нарушавам закона си.Ще му Позволя да спаси от лавата на избухнал вулкан стадо от стегозаври.Невидим,той ще отклони пътя им от потоците течаща лава.Ще навлязе в съзнанието им и ще сътвори картина с глутница от месоядни торвозавъри Стегозавърите ще хукнат да бягат като се отдалечават все повече от потоците лава.Аз ще оценя високо постъпката на Злодеян и ще го преместя веднага в много по-благоприятна среда.Ще му предоставя камена планета,на която живееят мои създания,наречени човеци.Там той ще открие истинското приятелство и майчината любов.Ще го осинови много добра жена.Тя има син Жан ,който става като негов брат.Ще открие и приятелството на едно момиче-Линда.В нея се влюбва Жан . Те ще се сгодят,а Злодеян си остава техен верен приятел.Но се случва нещастие.В битка с враговете на народа им Жан ще падне убит Заради изключителни смелост и мъжество той ще премине небесата и ще се озове в седмото небе.Злодеян си обещава да отиде там,където живее Жан като Небесен Господар.В историята се намесват други двама Небесни Господари от седмото небе,които търсят Небесния Център и Сърцето на седмото небе.Съдбата ще реши да събере момичето Линда,твоят единствен син Злодеян и Кадмон и Адонис от седмото небе.Сигурно ще попиташ,скъпи ми Пренареждачо,защо твоят син е въведен в тая многоцветна компания.Ще ти кажа.При една от битките с враговете на тоя земен народ Небесният Злодей беше пленил някакъв войн.Та тоя войн го помоли да бъде пуснат на свобода,ако разкрие една голяма тайна,отнасяща се за Седмото Небе.Неговият дядо споделил тая тайна на смъртния си одър с баща му.А той от своя страна я споделил със сина си.Така Злодеян научил тайната.Решил да открадне Небесното Сърце,за да помогне на двамата влюбени да се съберат отново.Но цената щяла да бъде много висока. Можело да се разруши цялата система на седемте небеса,ако от седмото небе се изнесе Небесното Сърце. Случайно или не,но Небесните господари чули разговора между Злодеян и Линда.Сключили сделка.Те ще го съпроводят до седмото Небе и ще му намерят Жан,а синът ти ще им разкрие къде се намира Небесния Център и скритото в него Небесно Сърце.И всичко това щеше да се случи,ако не бяха попаднали в Наднебесното Битие и ти,приятелю-Пренареждач не беше познал и открил сина си.Това сега ще промени сериозно хода на събитията.Знаеш,че след като своеволно Злодеян напусна Наднебесното Битие,той нямаше вече право да се върне при тебе, ако не обходи седемте небеса .Трябва да вдигне вибрациите си и чак тогава да се завърне отново при тебе.Сега обаче,след като никой не го е открил и възпрепятствал да премине разбитата от него граница между двете Битиета,какво ли ще последва?Без свидетели няма престъпления,нали така приятелю.Затова новото му преминаване в небесното битие ще се зачита за първо.Аз ще вдигна вибрациите му,за да успее да навлезе в седмото небе.Там ще заведе Кадмон и Адонис до Центъра на Небето и ще открият Небесното Сърце.После ще им изпратя Жан,който изобщо не е забравил своята годеница Линда.На връщане твоят единствен и любим син ще остане при тебе,за да се възрадва бащиното ти сърце.Заради подвига си,че спаси цялата ми система от разрушаване аз ще го възнаградя богато.Ще му дам дарби и умения,с коитп ще бъде неизказано щастлив.
Напуснахме Наднебесното Битие тримата и се запътихме към седмото Небе.Преди да стигнем до него навлязохме в някакъв град,целият в руини.Сградите нямаха стени,покриви,прозорци,стълбища...По улиците се валяха отломъци от тухли,цимент и дървета.Нямаше никакви признаци за живот.Само на един порутен ъгъл направо на тротоара седеше подвило крака тайнствено създание.Беше голямо и едро като великан.Цветът на кожата му беше сив,а в очите му избухваха светлини като взривни вълни.Създанието имаше ужасно занемарен и болнав вид. Големият му нос сълзеше и две вади от двете му ноздри се бяха устремили надолу.Коси сплъстени от мръсотия покриваха главата му..Лицето му не беше мито отдавна. Като ни видя създанието протегна мръсните си ръце напред и започна с хленчещ глас да проси:
-Дайте ми нещо за ядене,защото умирам от глад.Стар съм,болен съм,нямам роднини и приятели...Не ме изоставяйте,моля Ви.
Много отдавна не бяхме виждали толкова окаяно създание.
- Кой си ти и каква храна би те нахранила?-попита го Небесния Злодей.
-Наричат ме Злият Разваляч.Името ми звучи страшно,но аз всъщност съм много добър.Но тук имаше война.Мнозина загинаха,други избягаха...Останах съвсем сам.Разболях се тежко.Ей там,в оная здравата къща има храна.Донесете ми каквото намерите за ядене,а аз ще съм Ви благодарен завинаги.
Нахранихме Злият Разваляч,Той се почувствува много по-добре,отколкото беше преди.Най-симпатичен му стана Небесният Злодей.Защото когато си тръгвахме Разваляча само него дълго прегръща и го целува по динозавърската муцуна.за да му благодари за храната.
Най-после навлязохме в седмото небе,Не ни беше много трудно да открием Жан.Великият Правач му беше съобщил,че пълният цикъл на небесните обиколки е завършил и той може да избере в кое небе да отиде,за да започне новия си цикъл.Жан не беше забравил своята Линда и затова избрал третото небе.Правачът го помолил да почака,защото негов приятел ще дойде да го вземе.
Злодеят ни отведе вНебесния Център.На пръв поглед той не беше с нищо забележим.Беше открито поле ,на което растеше един единствен стар зеленоплод,Злодеят направи малък изкоп с челичената си ръка.Там трябваше да е абсолютния Небесен Център.Щеше да има кръгла плоча с изписан върху нея магически текст. А под плочата да лежи Небесното Сърце.Бяхме смаяни,защото нищо такова не видяхме.Злодеят твореше изкоп след изкоп,но от Центъра нямаше и следа.Гледахме го подозрително,а той нас укорително.Решихме двамата с Адонис да надникнем какво се случва в съзнанието на Небесния Злодей.Когато се вмъквахме в него Злодеят ни изгледа странно,но не каза нито дума.След като съзряхме какво има там вътре,ние в един глас ужасени извикахме”Мили Правачо и вси небесни Господари,съзнанието му е като контейнер,претъпкан с отпадъци.Как може горкият Злодей да си спомни къде се намира Небесния Център.Кой може да натрупа толкова много виртуални развалини и добре подредената информация за Небесното Сърце да се загуби из тях.
-Започнахме да разчистваме.В съзнанието имаше разрушени отломъци и парчета от какво ли не.Имаше стари,счупени кревати,скъсани дюшеци,пробити тенджери,тухли,счупени грамофонни плочи,вар,пясък...Не бяха подбирани,а хаотично струпани .Вадехме ги едно по едно,превръщахме материята им в универсална енергия и я изтласквахме навън.Най-накрая намерихме и изповедта за местонахождението на Небесния Център и Небесното Сърце.Бяхме разбрали и тримата кой е злосторника затрупал тайната с отпадъци.Разбира се,че беше Злият Разваляч.Той е разкрил голямата тайна и ние трябваше да го открием по най-бързия начин.Успяхме да видим от най-близкото минало как Злият Разваляч вади от Центъра Сърцето и се готви да изчезне нанякъде с него.Пренесохме се в миналото и застанахме пред него.Сърцето искреше прекпасно и живо в мръсните и унищожаващи всичко ръце на Злия Разваляч. Като ни видя той вдигна високо Сърцето и го хвърли с огромна сила върху небесната твърд.То се разчупи на десетки парчета,а аз,Кадмон,приятелят ми Адонис и Небесният Злодей завикахме от ужас.Тогава се случи истинско чудо.Пред нас застанаха Великият Правач и Великият Пренареждач.Правачът държеше в ръце ,представете си друго сърце,абсолютно приличащо на първото.
-Не се бойте,приятели!Това е истинското Сърце на седмото небе.Онова,което Развалячът счупи не беше истинско.Наложи се да подменим в Небесния Център истинското Сърце с фалшиво.То по нищо не се отличаваше от първото.Стана ни жал като с моя приятел Пренареждача да ви гледаме как всичките сте се втурнали да търсите Сърцето.Когато накрая и Злият Разваляч се включи в надпреварата,решихме,че е настъпил нашият миг да спасяваме цялата небесна система.Проникнахме с Пренареждача в по-дълбокото минало и подменихме сърцата,Вярно е,че те много си приличат.Но второто сърце не е живо,за разлика от истинското.Защото вие знаехте само половината оъ истината.А тя е,че Живото Сърце на Седкото небе никой никога не може да унищожи.Вие сами се уверихте в това.Злият Разваляч успя да счупи сърцето,защото то не беше истинско.Допускате ли , приятели,че ще бъда толкова наивен и доверчив,че да поверя животът на цялата небесна система само на Сърцето на седмото небе.И въпреки вечното Сърце,което съм сътворил,ще споделя нещо с вас. Само да бъде докоснато то дори веднъж ще настъпи ужасно неботресение,което ще обхване всичките по-ниски небеса.Отдръпне ли се посегателят от него неботресението ще заглъхне,ще спре.
Продължи да говори Великият Пренареждач:
-Ние сътворихме тройна защита на Небесната Система.Има още два обекта ,защитаващи небесаата,но това ще бъде нашата малка тайна с Великия Правач.Той се обърна към него,усмихна се и съзаклятнически му намигна.-Сега отивайте при Жан,който се умори да ви чака.Отведете го при неговата Линда и разберете кога ще бъде сватбата им.Защото