автор: Marta

Пребягват пролетните дъждове -
щастливи момчурляци -
под стъпките им - теменужки,
залутат се из храсталаците..

Покрай реката претърчават
и скриват се под моста,
навсякъде следи оставят -
жълтурчета цял космос...

А вятърче върви след тях
и хленчи безобразно -
"Вземете ме да си играем,
защо така ме дразните?"

Ветрецът в розово пролива
по тротоарите сълзи,
а дъждовете се подхилват -
претичват и вали...

Така се гонят два-три дни
ветрецът с дъждовете -
наужким жуменка -
вали,
през облаците свети...,

Днес вятърчето ги откри,
чадъра ми обърна.
Закачаха се с него те -
то взе, че ми го върна!

Намери ме...Без да се крия,
и победил, в еуфория,
размята в въздуха найлони,
салфетки, книжки от бонбони,

прогони бърже дъждовете,
задърпа тънко росно цвете -
за мен се мъчи да го скъсне...

Ама че кавалер невръстен!


:)