автор: ivliter

Оставих си стиха
на билото на мисълта ми –
там може той да хубавее,
безкрайно да мечтае.
А аз в подножието ще поскитам
да търся нужната, най-точна дума,
която някак да напасвам
на чувството си в ритъма капризен,
за да не бъде тя отчайващо самотна.
Преситена от самота,
сега да бъде весела, игрива,
сред другите да е щастлива,
да бъде диаманта бляскав
в короната на красотата.