автор: ina_krein

Щом свърши учебната година на Нора, майката и бащата на двете деца решиха да отидат на гости за няколко дни при баба им в планинското село.
⸺Тъкмо ягодите ще са узрели – предположи майка им с усмивка.
⸺И ще направим компот и сладко от ягоди – ммм – облиза се Ники, който много обичаше филия, намазана със сладко от ягоди – за закуска, обед, вечеря и след вечеря.
В двора на баба им имаше и заградено място, в което на воля се разхождаха кокошки и един красавец петел с червени обички.
⸺Внимавайте – предупреждаваше внуците възрастната жена, – да не оставите вратата отворена, че кокошките ще изкълват ягодите сладко-сладко.
И децата внимаваха, а петелът ги гледаше подозрително и се разхождаше напред-назад важно.
В планинското село мобилните оператори нямаха обхват, затова на децата им се налагаше да измислят по хиляда игри дневно.
Когато около обяд напече, Ники реши, че трябва да извадят гумените пистолети и да ги напълнят с вода. Забавлението беше приятно, но трябваше и да помагат при приготвянето на компотите от ягоди.
⸺ По петнайсет ягоди в бурканите – даде указания на Нора баба ѝ. – И внимавай да няма зелени опашчици.
⸺ А ти, Ники, по една чашка кафява захар след нея във всеки буркан. Разбра ли?
⸺ Разбрах! – отговори като войник Ники и само за час всичко беше готово.
Казанът на двора изглеждаше много щастлив, пълен с вкусни компоти, които весело се варяха на открития огън.
Когато след двайсет минути ягодите бяха сварени, баба им въздъхна уморено:
⸺ Сега има да чакаме да изстинат – и отиде да прави салата от моркови.
⸺ Имам идея - прошепна Ники и кимна към пистолетите със студена вода, а Нора не чакаше втора покана.
Весело започнаха да пръскат силни струи студена вода във врелия казан. Чу се странно пукане отвътре.
⸺ Сигурно бурканите се радват, че ги охлаждаме – предположи Ники и продължи още по-силно да пръска с пистолета в казана.
Баба им се показа на вратата, извика силно:
⸺ Ой! Бурканите! – и седна на стълбите пребледняла.
Дотичаха и родителите на децата. Като видяха какво става, извикаха и те:
⸺ Леле! Бурканите! – и също седнаха пребледнели на стълбите.
Ники смело отиде до казаха и се озадачи – водата беше червена, а тук-там плуваха ягоди. Бяха направили голяма беля.
⸺ Ама ние не знаехме – в един глас извикаха двете деца съкрушени.
⸺ Затова вече знаете – погали ги по главите баба им. – Кокошките ще имат ягодово пиршество днес, а утре ще правим нови компоти, този път без студена вода във врялата, нали?
Децата прегърнаха баба им, но от това не им стана по-леко.
На другия ден чистеха новите ягоди за компот, а петелът се разхождаше важно и кукуригаше непрекъснато.
⸺ Знам, че ягодовото парти много ти е харесало вчера и искаш още, но няма да стане – говореше на петела Ники. – Този път всички компоти ще бъдат за нас. Е, на теб може малко зелени опашки за компенсация – засмя се малчуганът и метна няколко зелени ягодови дръжки. Нора реши, че това е хубава игра и започна да хвърля от изчистените ягодови опашки на кокошките.
⸺Хей! ⸺ спря ги баба им с блага усмивка. - Ще им развалите режима на хранене. После няма да искат да снасят яйца.
Двете деца се смееха със светнали очи. Струваше им се невероятно, че и кокошките имат хранителен дневен режим.
А компотите този път станаха повече от прекрасни. И нямаше нито един счупен буркан, защото Ники и Нора научиха своя урок и се пръскаха със студена вода в другия край на двора, под голямата круша, която нямаше нищо против това, напротив, бе доволна и предоволна, че я разхлаждат в лятната жега.

©автор - Илияна Каракочева (Ина Крейн)
из книгата за деца "Весели истории с Ники и Нора"
издателство "АртГраф" - 2025г.