автор: ivliter

Там, над върха самотен,
събира облаците вечерта
в оранжевата зала на небето
за новото литературно четене.
За какво ще им чете сега? –
те много са пътували
и всичко са видели вече,
те знаят истината за нещата,
за миналото, бъднината;
за приказки е отлетяло
отдавна бялото им бързотечно време.
По-скоро те са думите за новата поема,
която може с тях да се напише.