автор: ivliter

Градът е запустял мотел –
не идва никой в него
и не си отива никой.
Животът ми, отседнал в него,
си пие виното горчиво
и от нищичко не се оплаква.
Потънал в самотата си дълбока
той часовете дневни отброява
с огромното си безразличие.
И слънцето е като него –
небето необятно пак на длъж обхожда,
но приятел все не може да намери.
Градът и в него аз,
с приготвените куфари за път
в голямата ми празна стая на мотела
с миризми от минали присъствия.
И в мене времето затворено
в кафеза на гърдите,
очакващо часа на своето освобождение.