автор: Marta

От хаоса извътре уж се раждат
десетките танцуващи звезди.
В стихотворенията ги разсаждам.
Да вземе малко да се подреди,
да се оформи вътрешното ми пространство -
градината с дървета на звезди -
и с неприсъщо зверско постоянство
подстригвам храсти, хаос и мъгли.

Изпънала, без гънка, безпорядъка.
За ден поне съм въдворила ред -
пристига в миг танцуващата крава -
върти се, тъпче, пакости навред.
На рога и светлее закачена
една опасна палава звезда.
Със нея обикаляла вселени,
прескочила до пълната луна
и там се блъскала, дано пък падне,
да се пръждоса пустата звезда...
А падне ли...от ден до пладне
по кравешки ще си преживя тя.

Едно непоносимо безпокойство
ще я залее до върха на рога.
Звездата притежава свише свойство,
че падне ли - обхваща те тревога.
Отишла си е, няма я...Тогава
защо цъфти в стомаха ти копнеж?
Защо се джаска вътре звездна крава
по онзи шеметен, щастлив летеж?

Самозабрава досами луната
и звездни траектории безброй.
Танцувай, докато държат краката,
двурога с потекло, от звезден сой!