автор: ToZero

Това се случило преди много години. В двореца на великата държава Мураландия живеел велик крал.

Всички отдавали почитта си към краля, но всъщност повече се страхували от него. Той бил строг и изисквал всички да спазват кралските закони, а това не се харесвало на много от поданиците му, които искали да правят каквото си пожелаят. Затова и тайно си мърморели колко лош е краля.
В двореца живеел и младия принц. Той вече бил навършил 14 години и баща му бил събрал най-добрите учители, които го обучавали освен на науки, също и на стрелба с лък и на боравене с меч, нещо което момчето много обичало.
В двореца обаче нямало книжки с приказки. Кралят искал момчето да расте с боен дух, възпитано в една почти военна обстановка и бил забранил четенето и разказването на приказки. Може би затова в двореца нямало и нито една жена.
Така момчето растяло без да знае, че на света има и жени.
Понякога момчето имало и своето свободно време. Тогава то обичало да обикаля из многобройните стаи на двореца и да разглежда различните военни трофеи. А те не били никак малко, защото от дълги години кралството водело различни войни и често пъти излизало победител и заграбвало много плячка.
Веднъж, при една от своите обиколки, младият принц се добрал до някакъв стар сандък. Сандъкът бил заключен, но ключът го нямало. Момчето пробвало различни ключове, които намерило, но никой от тях не ставал на ключалката.
Това още повече разпалило любопитството на момчето и то дни наред ходело там и опитвало да отвори сандъка. Така веднъж сандъкът се отворил. Момчето така и не разбрало как е станало това.
В сандъка момчето открило няколко книжки с приказки. Да чете приказки за него било нещо ново, но много интересно. Така принцът научил, че в света има и някакви непознати за него същества – феи, вълци, жени, принцеси. И най интересното било, че ако се целуне грозна жаба, то тя ще се превърне в красива принцеса.
Момчето веднага решило да изпробва това и да види какво е това принцеса. (За другите непознати същества щяло да мисли по-късно). Така принцът се озовал в градината.
Градината на двореца всъщност бил голям парк. За него се грижели дузина градинари. Алеите били почистени, тревата била добре окосена, цветята светели с красивите си цветове, дърветата били добре оформени и отрупани с плодове. Така, в тази хубава градина, било съвсем трудно да се намери нещо толкова излишно като грозна жаба.
Момчето стигнало до оградата и ето, че една грозна пъпчива жаба взела, че скочила в парка и застанала пред принца. Той много се учудил на сполетялото го щастие. Бързо се възползвал от случая – навел се и целунал жабата.
Жабата пък силно се възгордяла, че била целуната от истински принц. Направо започнала да се подува от щастие, което искала да сподели с всички жаби. Подувала се и растяла, растяла и се подувала, докато станала огромно чудовище. Тогава жабата извадила дългия си език, омотала с него принца и го налапала.
Младият принц изведнъж се оказал на тъмно и много се уплашил. Отгоре на всичко навсякъде било мокро и лепкаво. Момчето се развикало, макар че не очаквало някой да го чуе и да му отговори. За негова изненада му отговорил тънък глас.
Оказало се, че в корема на жабата има още някой. Момчето бързо казало, важно, важно, нищо, че гласът му треперел от страх:
- Аз съм принцът, а ти кой си?
- Аз съм принцесата, но съм заклещена тук и не мога да помръдна. Моля те принце, помогни ми!
Принцът си помислил, че значи наистина като се целуне жаба и принцесата се появява. В тъмното той не можел да я види и да разбере какво е това принцеса, но гласът ѝ му се понравил и той тръгнал към този глас. Той открил принцесата, която била залепнала за жабата, задърпал я, но не могъл да я отлепи.
- Вземи медальона, който е на врата ми. Той е остър и с него ще можеш да нарежеш тази жаба и така да се освободим.
Взел принцът медальона и с удари освободил ръцете и краката на принцесата.
След всеки удар жабата от болка правела голям скок – все по-голям и по-голям и след всеки удар силата на момчето намалявала все повече и повече. Намалявала и големината на медальона, който, като че просто се стопявал. Медальонът вече бил останал съвсем малък, колкото за още един единствен удар, а жабата била още силна и скоклива. Момчето обаче вече нямало сили, не би могло да направи този удар, който да ги освободи. Така те вечно щели да си останат в плен на жабата.
Тогава принцесата хванала ръцете на принца и двамата заедно нанесли този последен удар право в сърцето на жабата. Жабата скочила нагоре – един огромен скок нагоре и нагоре, а когато паднала се пръснала на парчета.
Така принцът и принцесата били вече свободни. Сега за първи път те могли да се видят. Макар и изцапани и измокрени от жабата, те видели, че са красиви младеж и девойка. Те вече не били малките деца, които били погълнати от жабата. Били пораснали, като че били изминали години, а не само часове.
Било рано сутринта и те се намирали на градския площад. Дворецът бил наблизо и принцът казал, че сега ще отидат в него, там където той живеел.
Двамата отишли и потропали на портата на двореца. Излезли стражите и попитали какво искат.
- Аз съм принцът, искам да се прибера у дома си.
Стражите изгледали двамата мърляви клошари, стоящи пред вратата, присмели им се и хлопнали вратата на двореца. Дори заплашили, че ако стоят тук, ще ги пратят в тъмницата.
Принцът заплакал от яд и безсилие. Тогава се появила една баба. Това била билкарката, лекуваща хората, а те, вместо да ѝ се отблагодарят за лечението, ѝ викали “вещица” и я гонели.
- Елате с мен, деца. Не се бойте. Аз ще ви помогна да влезете в двореца, но първо и вие ще трябва да ми помогнете.
Бабата ги отвела в схлупената къщичка, където живеела. От тавана на малката стая навсякъде висели снопчета с различни ароматни билки. Бабата насипала вода в едно ведро на двора и когато слънцето стоплило добре водата, двамата гости се изкъпали и облекли дадените им от билкарката прости, но чисти и благоуханни дрехи.
Вечерта бабата казала на младежа:
- Вземи този лък и тази стрела със сребърен връх. Излез в градината и се скрий. През нощта ще долети един гарван и ще кацне на покрива. Очите му горят с червени пламъци, но ти не се бой от него. Прицели се в него и изпрати стрелата. Запомни, че ако не го улучиш и той заграчи, всички ние ще се вкаменим. Ти обаче не се бой от него. Помни, че си принца и непременно ще го улучиш, защото гарвана може да умре само от тази стрела, когато я изстреля истински принц.
Младежът взел лъка и веднага си припомнил това, което бил учил за стрелбата с лък. Той отишъл в градината и се скрил. Било тъмно, а той бил уморен и очите му започнали да се затварят, но тогава той виждал вкаменената от гарвана принцеса, която гледала към него с мълчалив укор и веднага се сепвал и се събуждал.
Ето, че се появил и гарванът. Очите му светели страшно в мрака и тръпки преминали по гърба на принца. Той обаче уверено вдигнал лъка и поставил стрелата. Самият той станал част от стрелата, която вече летяла към гарвана и го пронизала безгрешно. Гарванът паднал на земята, а принцът отишъл да види дали наистина го е убил. Там той намерил само един медальон. Взел го принцът и го внесъл вътре.
Дал принцът медальона на бабата, а тя попитала девойката дали той ѝ напомня за нещо. Девойката казала, че точно такъв бил медальона, който майка ѝ и била дала, когато била малка, този, с чиято помощ те с принца успели да победят жабата.
Бабата сложила медальона на врата на девойката и тогава станало чудо. Бабата се превърнала на красива жена в златни дрехи и с корона на главата, а бедните прокъсани дрехи на младежа и девойката се превърнали в красиви дрехи, достойни за принц и принцеса.
Жената ги прегърнала и казала:
- Деца мои, доживях да ви видя отново!
Тогава тя им разказала как зъл магьосник някога искал да се ожени за нея, но тя му отказала и се омъжила за краля. Магьосникът много се ядосал и няколко години след като тя родила близначета – момче и момиче, я превърнал в грозна гърбава вещица. Той изпратил и тази омагьосана жаба, която да погълне децата, но тя успяла да погълне само момичето, а момчето по чудо се спасило.
Кралят решил, че жена му е виновна за изчезването на момиченцето и оттогава изгонил всички жени от двореца. Съседните народи, подстрекавани от магьосника, повели безкрайни войни с народа на краля. Магьосникът искал всячески да го унищожи. Кралят обаче успявал да се държи и някак си да излезе от положението. Когато и момчето изчезнало, той бил сломен и магьосникът вече се чувствал победител.
- Този черен гарван беше магьосника. Той идваше нощем, за да ми се подиграва, а съседите си мислеха, че аз съм вещица и гарванът ми служи и ми се подчинява. Затова и ме мразеха.
Кралицата, принцът и принцесата отишли в двореца. Кралят ги познал и много се зарадвал. Обявил всенародно празнуване, на което поканил и владетелите на съседните страни.
Принцът и принцесата се запознали с младите наследници на съседните царства. Те се влюбили и скоро вдигнали големи сватби. С това бил сложен край на дългите войни.
Започнал нов период на мирен живот, изпълнен с любов. Омразата и завистта били победени и всички заживели щастливо.