автор: ivliter

Стоя изправен в някаква безпътица.
Между изгрева и залеза стоя в едно безвремие.
Понякога е много трудно да разбереш
в каква посока да поемеш.
Нещата в теб започват или свършват –
те нямат ясна граница.
Мигът е съкровен,
изпълнен е със смърт и с ново раждане –
стопираното време между минало и бъдеще.
С единия си крак сме в миналото,
а с другия сме вече в бъдещето,
но как да преценим къде сме?
На помощ идва настоящето,
което топло ни обгръща
и ни потапя цели в него.
Времето, непредсказуемият съдник,
е изградено
от елементарните частици
на миговете ни безбройни,
с които
на зарове животът си играе.
И докато играта продължава
е толкова незабравимо и вълнуващо.