автор: idan1

Малко, уютно кафене,
няколко маси отвън...
кафе поднася ни вежливо.
Кафе, от онова хубавото,
италианско, нямащо
на себе си равно.
Чашката към устните допираш,
отсреща Колизеумът,
величаво стои,
в миг застиваш,
дори рева на лъвовете "чуваш"...
Място невероятно...
Милващ поглед те връща
в нашето днес...
Достойнството на кафето оценяваш
и на мига, изживян с интерес.