автор: ivliter

Скитник в улицата пуста крачи
и вятърът брои безцелните му крачки
и иска да го заведе в дома си
с невидими стени на стаите просторни.
И обещава без да се замисли
легло да му предложи
застлано с паднали звезди.
Къде се спусна в пропастта дълбока
слънцето на светлите надежди?
Не, мракът няма да му отговори –
преглътнал той е всичките си думи,
преглътнал всичките въпроси.
Да можеше съня да хване за косата
и да се вкопчи в него,
защото той, сънят,
е времето единствено спечелено от него.