автор: ivliter

Безсъница в нощта загубила посока.
Часовникът ми с цъкане безумно
почуква по челото на съня
и ме завива с боцкащо тиктакане.
Нощта в безкрайността е разлив.
Сгъстява, напластява тъмнината тя
и звуци в нея не проникват.
Зората още спи
в безсъницата ми дълбока и сънува изгрев.
Все още светлината е заключена
в нечие търпение безмерно
и образи родени в мрака непрогледен
рисуват битието ми лъжовно,
като неизпълнимото желание от сън предишен.