автор: pc_indi

В албумчето със бившите любови,
прибавям днес и теб, любов любима!
От всичките, най- дълго ти ме трови
и ти най- жадно от дъха ми взима.
Признавам си, понякога тъгувам
и слепите ми устни те копнеят...
Не вярвах, че без теб ще съществувам,
че и без теб ще мога да живея.
Признавам си, че с мен ти беше честна,
не криеше, че бавно ме убиваш.
А аз сама се лъжех лесно,
че с теб съм по- уверено щастлива.
Признавам си, най- вярна ти ми беше,
обгръщаше ме с дълги, сиви пръсти,
когато най- свирепо ми горчеше
от живота, от утайката му гъста.
Рисуваше от мене до тавана
в цял ръст икони на тъгата-
като трептящи бели холограми
в прозрачния екран на самотата.
Прости и забрави за мен, любов!
Не ще ти липсвам, зная, други пръсти
все търсят жадно твоята отрова
и огънче от грешните ти чувства.
Оставям те сред пепел от въпроси
и всички мостове към теб изгарям.
Тъй както всяка обич високосна
аз те обичах, но оставям те, ... цигаро.