автор: snejenbor

Спомен витае и стопля душата ми.
Летя! Без умора се реят крилата ми.
Бялата къща с мушкато на двора
сочните дюли висят над стобора.
Дядо усмихнат се връща от нивата
весел е сръбнал ракия от сливата...носи ни....
макове..стрък от тинтява.
Лъха на обич и милост и вяра.
Баба в огнището рови с машата.
Колко щастлива и е душата!
Мирише на спомен и печена чушка....
Ето до мен е и вече ме гушка!
Отлитащи мигове дремят в забарава
свити в душите ни ... вятър отвява
Спомени пълня в голяма кутия
вадя парченца надежда и пия.