автор: idan1

С надежда светла в очите,
качва се той,
люшват се вагоните,
ей, го и първия завой.

Пътува влакът трака-трак,
километрите летят,
нижат се мостове, тунели.
Другаде са неговите мисли.

На излизане от тунела пореден...
Стоп! Непредвиден.
Буря снежна,
лавина метежна.

Пробив невъзможен.
Става той тревожен.
Часовникът тик-така,
любимата го чака.

Събрал кураж и сила,
във виелицата страховита,
воден от любовен зов,
намира изход под небесния покрив.
И като в приказка красива,
случва се срещата щастлива.