автор: p12a28n

Мога да те нарисувам от сезон на пролетта,
ще те измисля истинска и жива, гола по душа.
В една картина с мирис на цветя
ще измисля аз и твое име - жена от любовта!

Мога да те видя на най-чудати по света места,
там, където няма зима,
там, където залеза се гуши в нощта,
дъгата там смирена се прибира и тиха в теб заспива!

Мога да те взимам в сънищата ти красиви,
с пурпурни звезди, с пеперуди в стомаха пърхащи.
Мога да съм и ням като картина,
да те сливам с цветове от думи, пъстра, колоритна!
Ще те нарисувам в импресия, с акварели и бои, пастели,
живописна дива, ще рисувам те в небе, инверсий и ветрове горещи!

Когато съживя те, не ме затваряй ти в картина
с очи счупи всяка рамка и верига,
не заключвай любовта в кафез - затвори ме само в теб...

Не мога аз да бъда черно-бял релеф твой художник и поет,
бледа сянка от прозорец на нечий апартамент
лъжовна сцена от душа, на графитен силует...

Пан.