автор: BoboDux

Имало някога някъде, към края на европейската земя едно малко царство, едно господарство. Малко било то, бедно, но приказливо. А както им бил завещал най-мъдрият човек в царството: “Празно няма - човек или върши нещо или приказва за него”! Та, нашето господарство на думи на всичко му намирало цаката - и макар, че на дъното на гащите на поданиците му зеели дупки като крилата на пеперуда-монарх, акъл давало на всички и си мислело, че всички от него гледат и от него се възхищават… Както и да е - бъбренето край няма, да започваме приказката.
Живели някога двоица братя юнаци. Живели бедно, защото ги мързяло да ходят по горите за дърва или на лов. Седели по цял ден на прага и чакали европейските помощи. Само че от ден на ден фондовете все повече отънявали, защото все повече братя юнаци сядали на праговете си и чакали. И един ден лапачката на аванта секнала.
Гладували ден, гладували два братята, на третия ден по-старият брат рекъл:
- Слушай, брато, я да вземем да си разработим една компенсационна програма, щото иначе глад ни чака.
Така и направили. След дълги дебати, реплики и дуплики, програмата била готова. И братята захванали да я изпълняват. По първа точка решили да си изорат нивата. Речено-сторено. Впрегнали магарето в реституирания полуизгнил плуг и ударили първата бразда. Нали били отвикнали да орат, челата им плувнали в трудова пот, пък и огладнели. Седнали на синора и се замислили.
- Брато, - рекъл пак старият, - да имаше сега по една кълка от американските хормонални пилета…
И изведнъж хоп – кълката пристигнала от небето като доставена с F-16.
- Ех, бате, - въздъхнал мечтателно по-младият, - да имаше и една топла бяла погача…
Ето ти я от небето и погачата. При това, о, чудо, без Е-та и набухватели. За нула време и троха не останала.
Излапали я братята и младият пак се размечтал:
- Да имаше, бате, и една бъклица с вино…
Дошло изневиделица и виното. Изпили го братята, дошъл им ищах бабаитлък да продават и старият рекъл:
- Да изскочеше сега и една мечка, да я уловим за ушите и от кожата и…
- Чакай, бате, - рипнал малкият, - не я убивай! Ще я опитомим, па ще идем в Европейския съюз, пред МВФ и пред портата на Световната банка, че като наизлязат ония ми ти диви европейци да гледат - зер, де мечка са виждали! Тоя ще даде долар, онзи паунд, трети евро – голям лайф ще пада.
Додето думали така, не щеш ли от гората изскочила и рошава Мецана. Малкият брат, който бил по-вещ в концепциите и по-бърз в краката, хукнал така, че само петите му святкали. Ала старият не сколасал да побегне, Мецана го лепнала за умната глава и го опапала барабар с концепциите му.
Дошъл на другия ден малкият брат да види какво става и насред поляната намерил само на батя си калпака.
- Че го е изяла мечката – изяла го е… - почесал се по тила той. – Ала поне по програма го е одрънкала!