Премръзнал,
скитникът се свива в своя ъгъл –
май той ще трябва ъгъла да топли.
А дълга е нощта студена
изпратила луна опулена в безкрая,
донесла спомени горещи –
но спомени не топлят вкочанено тяло.
На купола църковен златен кръст лъщи,
като кама на нищетата,
с протегната ръка да среже
тъничката нишка на живота.