автор: snejenbor

Точно когато до болка съм срината
имам нужда от твоята подкрепа
от тихото ти пристанище......
раздаващо обич със шепа.

Котва държаща ме на земята
изправена в битките непосилни...
огън подклаждащ.... фар в тъмнината.
Правиш ме толкова силна!

Мога....умея и сам да живея
в този свят зъл...на омраза
но....когато ме лъхнеш като с ветрило
се чувствам толкова слаба.

Мълчиш но...очите ти казват
да помня коя съм.....
че....аз много забравям понякога
дори обичнта ти....докосваща винаги всякога.

И вперила поглед нагоре към тебе
крехки ластари овила
си мисля.....че си подарък
за тебе бих китчица свила!