автор: piqnatagugutka

Първата любов е като онази любимата ти чаша, която се счупи. Онази чаша, която първоначално толкова ти хареса, че започна всяка сутрин да си правиш кафето в нея, която стана част от ежедневието ти и на която лека-полека спря да обръщаш толкова внимание, но все пак всеки ден използваше.
И с времето спря да бъдеш внимателен с нея, спря да я пазиш от това да бъде поставена на места, които могат да я счупят. И така, една сутрин, без да осъзнаваш, я остави да падне и да се счупи. Това беше шок – край, няма как да си пиеш кафето без нея, и опита да я залепиш няколко пъти, но продължаваше да пропуска.

И си сипа кафето в друга чаша на следващия ден. Да, то наистина може би не беше толкова хубаво, колкото от старата, или просто чак сега започна да обръщаш внимание, че кафето, което беше пил досега, май не беше точно по твоя вкус. Май ти горчеше и май вече не искаше да пиеш кафе сутрин.

Но не беше кафето виновно, а споменът, който ти носеше.