Жилетката ми кукличката не хареса,
и дълбока мъка аз понесох.
Запратен бях във ъгъла дори
и там кълнях и псувах я Умри.
Грешите верни друже
аз гледах на хората да служа,
затова признах си да ,
провокирах бедната жена.
И после втори път успях,
О Господи направих грях,
Защо ли тя да ми се извини,
дано поне всевишния да ми прости.
(и ми олекна )
Вместо да я попърджам, тя ми беше муза. Хихик....