автор: ivliter

Край мен пулсира слънчевата сила
по вените асфалтови на родното ми село.
Пулсира слънчевата милост на живота
и сее радостта си краткотрайна
в полето разорано на деня ми.
Загубил безнадеждно младостта си
аз гледам в него тъжно, примирено.
И виждам Вечността да се задава –
към мене бавно, бавно да пристъпва,
понесла пак забравата дълбока
към своите далечни хоризонти.
По улиците хората ги няма,
прелитат само техните проекции
опитващи да съживят живота
в незримото си бледо измерение.