автор: ivliter

Април, зеленина.
Небесното море разплисква
пръските на облачната пяна.
Расте тревата млада с часове –
на пръсти се повдига
сред пчелното бръмчене,
към слънцето далечно устремена.
Отвред ухания на цвят се носят –
расте денят,
надеждата след него,
за по-добро, за здраве и за сила.
Приижда пролетта неудържимо
създава нови свои светове,
но променени,
е невъзможно в нея някак си да се повторим.
Пък и надали е нужно?...