автор: jivkodelchev

Вървях пеша
през полето,
проклетото.
Дето на дядо ми
взе душата,
че и сърцето.
Тук, в полето,
духът му остана.
Излизаше той
още отзарана,
преди изгрева
на слънцето.
Впрегнал в каручка
магаренцето.
И заметнал отзад
косата и вилата.
Ей го, прехвърля
могилата.
После..
Ще запее в ръцете
косата,
и кротко след нея
ще ляга тревата.
А кога го хване
маранята,
водица ще пие,
ще поседне на сянка,
там, под върбата.
Ще извади бохчата,
сирене, хляб и домати.
Глухо ще прошепне:
-Боже, Благодаря ти!
На Марко ябълка ще
нареже, ще го погали,
и ще му каже:
-Да починем малко,
нали, Марко?!
Че Райко нажеже..
След туй ще хване чукчето,
клепалото.
И ще запее косата,
натежалата,
за нова среща с тревата.

Ех, свидни детски години..
Замина си стареца!
Отлетя при Родата.
И сигурно в Рая
пак пее косата.
Марко тегли каручката
шарена.
А баба ги чака на прага,
със шамия забрадена.