автор: BoboDux

Всяко дърво има нужда
от сух клон и въже -
да е готово за Юда.
И тридесет надгробни монети,
скатани в платнена торба.
Дали ще му стигнат на Юда –
за какво да плати по-напред?
Нищо друго не му остава -
да се втурне като мътна река
през завесата от мъгли
към водата на сухия кладенец
и да танцува с прашната буря.
Да превърже кървящите рани,
да спре сълзите на Магдалена -
парещи като разтопена отрова.
На Юда му се прийска да плаче –
с какво Бог беше по-високо от него?
И той закриваше с длани ушите си,
за да не слуша как тежко поема
последната глътка въздух синът му.
Дали Господ ще отговори,
когато синът го попита:
„Татко, разбрах как,
къде и кога ще загина,
ала не ми каза защо?”
И Юда разбра -
не, друг вече е смисъла.
Време е за въжето…