автор: pc_indi

Най-общо казано, кариерата ми на общопрактикуваш лекар започна някъде в началото на миналия век
и тръгналата ми към презряване авторитетна , четиригодишна възраст. Под „общопрактикуващ“ имам предвид абсолютно общо- кукли, плюшени играчки, човеци, котки, кокошки...Специалист УНГ, вътрешни болести, хирург, стоматолог, офталмолог, лаборант... В тази невръстна възраст вече можех да чета и пиша, и това ми даваше самочувствие на наистина добър доктор и спасението, което дебне отвсякъде. Доказателство бяха и котките, които, колкото и отпуснати, и примрели да бяха, щом видеха спринцовката ми, мигом оздравяваха и хукваха по делата си.
Най-редовен и търпелив пациент ми беше дядо. Обикновено му записвах час за след вечеря, когато се събирахме всички около масата и му правех обстоен филтър- зъби, гърло,нос, уши, очи.. Често седеше и превързан с някоя забрадка на баба(тогава повечето баби имаха забрадки Сега и аз съм баба, но вместо забрадка, имам бели маратонки и изтъркани джинси Smile ) От него научих и техниката за предаване на кашличка- когато аз самата кашлях от бронхитчето си, за да ми мине по-бързо и да мога да „работя“, изваждах с два пръста, или малката пластмасова пинцетка от Чичодоктора кашличката от моята уста и я пусках ритуално в неговата. А най-доброто място- в кошчето.
. Той ми измисли и една пациентка- Николинка, която все се оказваше, че ме е търсила докато съм играла с децата на улицата и е казала, че ще дойде на другия ден, защото искала само аз да й правя зъбите. Много я обичах тази измислена Николинка и обсъждането на посещенията й..
Поради липса на размер, престилката ми не беше бяла, а светлосиничка, без ръкави, закопчаваше се на гърба, а отпред имаше джобче с избродирано цветенце. Да е ясно от кога са се появили цветните туники. Кабинета ми се намираше под една квадратна помощна маса с дълга покривка с ресни, които сплитах на плитки. Имах всевъзможни инструменти и неща. Понеже не ги пиех, се доверяваха на професионализма ми, имах и шишенца с хапченца- главно витамини. Любим за гледане и игра ми беше витамин А-малките рубинени перлички,. Правех си спринцовки от празни шишенца от лекарства, като пробивах бялата капачка отвътре с карфица и поставях обратно капачката, като в шишенцето разтварях нещо, в зависимост от диагнозата и лечението. Обикновено тези страховити спринцовки стояха само в кабинета ми, но явно веднъж е бил викан лекар на терен, не съм прибрала на време и...баба я настъпи...Настана олелия голяма и не помня пердашиха ли я докторката, но семейното министерство на здравеопазването мигновено забрани производството на такива спринцовки , обискира кабинета и изхвърли всички намерени такива. Но не това ми костваше разрешителното ...
Един ден ни дошла на гости една друга близка леля,която ми беше подарила синята престилка с цветенцето, с малката си дъщеря- тогава бебе, под годинка, неходещо, беше братовчедка ми. Заспала по пътя и я сложили да спи в стаята с моя кабинет И тук историята ми е повече разказана след време, отколкото да си спомням, но както си говорели в гостната, а аз съм се въртяла край тях, рекли да видят бебето как е- толкоз кротко, дали е добре, на което съм казала важно да не се притесняват, че съм го излекувала- дала съм му хапченце..С малки като хапченца крачета са стигнали до стаята ..Зачервила бузки- явно витаминче някакво съм й дала... Шамари не помня, а и едва ли до това им е било- веднага са я откарали на промивки...Жива и здрава, време е вече и тя да става баба, а историята остана като тези, на които се смеем след време, когато всичко е минало добре. Минало и заминало, като моята лекарска практика. И началото на фризьорската ми... Smile)

П.П.:Да не се чете от деца под 12 тодини.!
П.П..П.: Предупреждението май трябваше да е в началото.

Rolling Eyes Wink