Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Bayraktarski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14189

Онлайн са:
Анонимни: 574
ХуЛитери: 1
Всичко: 575

Онлайн сега:
:: Oldman

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2025 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКак се пише отзив за изложба
раздел: Хумор и сатира
автор: BoboDux

На времето, още като млад журналист, все мен пращаше главния да тичам по откриване на изложби и да пиша за „събитието”. В началото много се притеснявах и все си повтарях по повод на художниците: „Не могат ли малко да си седнат на задниците, ами плескат ли плескат!” Само че постепенно напипах работата и открих и хубавите страни – шведската маса и дългостенните чаши с червено вино, дъра-бъра с по-младичките колежки от другите вестници, шефовете те мяркат на културно събитие, забиваш червени точки. После нахигпях още повече и за да ми е по лесно, си спретнах едно шаблонче, все по него си карах и работата вървеше на песен. Та, ако сте изтеглили късата клечка в редакцията на вестника и са пратили вас, не се паникьосвайте – на всичко му се намира цаката. Ще ви опиша моята методика.
Ще опитам да ви дам насоки как да напишете отзив за изложба – няма значение каква. Като си напишете текстчето, просто сменяйте жанра, името на художника и спонсорите му. Въобще не ви трябва да конкретизирате. Никога не трябва да забравяте една подробност – малка, но съществена: на откриването на изложбата никой не слуша какво говори откриващият, а после никой не чете какви сте ги набрулили във вестника си. Обикновено присъстващите обикалят с поглед залата – да видят кой от познатите им е тук и най-вече – кой от шефовете, евентуално някое старо гадже за „след после”, къде е разположена пиячката и как да заемат стратегическо положение, че когато дойде време за плюскането, да са в удобна изходна позиция.
В зависимост от възрастта на художника и дали той прави поредна или ретроспективна изложба има нюанси. Ако е поредна изложба можете да пишете каквото си искате, както казахме и без това никой не слуша, т.е. утре никой няма да чете текста ви във вестника. При ретро изложбата задължително започвате: „Картините са нарисуване в „онези” времена, когато схоластичния чатал притискаше таланта на художиците (скулптори, резбари, грънчари, дървари или каквито са там) към мрачното лице на схематизма и партийността. Нарисувани в онези дни, когато възмущението срещу наполеоновото могъщество и морално-политическото разложение на обществената върхушка вече е обхванало онези „отпреди” за сметка на тези „отсега” - важна подробност. С нея трябва да покажете политическа и обществена зрялост и че клоните не само към национално ориентираните сили, но, и от друга страна, да намекнете, че все още има елементи, които подкрепят старото, което все още не се е превърнало във всеобщо негодувание, така, че по-късно всичко това да доведе до множество дискусии и дори протестни митинги и в крайна сметка до духовното ни освобождаване. Тук е добре да споменете „Вятъра на промяната”, да отбележите, че поради естеството на вятъра той отнася не само ретроградните стари школи, но и редица млади сили, които решиха, че алкохолизмът е къде къде по-безопасен от конфронтиране с ръководните съюзни фактори. Така де – де да ги знаеш кой от тях от кои е все още… Току- виж си стъпил на котарака на опашката без да искаш.
Този преамбюл е достатъчен. Преминете към конкретната изложба. „Авторът (да не забравите да споменете името му!!!) се отличава със свободолюбието и упорито търсене на истината, с висока нравственост и рационално-скептичен начин на мислене, които не му позволяват нито като творец, нито като личност да се доверява сляпо на авторитетите. Отличителна черта на неговите работи е изразителност на художествения изказ без излишества, яснота на представянето и директност на метода. Той винаги се е опитвал да засади семето на критичното мислене в светогледа на своите колеги и последователи.”
Тук трябва да имате на ум една особеност на арт изложбите. Залите им обикновено нямат прозорци. Бъдете по-кратички, за да не добият клаустрофобия някои от присъстващите, преди да преминат към целебната сила на питието.
„В изложените картини (никога не споменавайте точен брой, защото трябва да ги преброите точно, а авторите са много обидчиви грешки!), в името на тази „вечна радост от ставането”, художникът изисква „преоценка на всички ценности като акт на най-висшето самосъзнание на човечеството”.
Може и друг вариант, противоположен на първия: „Връзката между метафизичната концепция за „вечното връщане на същото“ или неприкосновеността на „реда на всяко нещо“ и насладата от ценностите на живота е категорично изразена от художника така: „Да живееш така, че да искаш да живееш така отново и цяла вечност“. Внимавайте! - преди да се позовете на цитат, проверете го добре – да не се окаже, че това го е казал Ницше, а не художникът.
Отново се върнете на обстановката в страната – това е важно. Така ще покажете в анализа си съпричастност с водещите обществени тенденции. Например: „Картините отразяват напредналите идеи на нашето време. Споменатите идеи са показани чрез демонстрация на певческо изпълнение от млади ученички под ръководството на учител в платното „Хор под салкъма”. Тийнейджърите пеят - весело, радостно, оптимистично (Няма значение какво пеят, няма да го пеете и вие, я…)! Можеха ли преддемократичните тийнейджъри да пеят? Не, те само можеха да мучат партийни и комсомолски пасквили – (Това не го пропускайте никога!)
„Нека да вземем за пример прекрасната творба „Санитарка дава първа помощ”. Момичето на преден план е с аптечка, в бяла престилка. Комплектът за първа помощ е напомняне за войната и нейните ужаси. Чрез падналата наблизо до него дамска чанта е предадена омразата на автора към всички агресори. Черните очи и рижавите коси на момичето показват недвусмислено нейния еврейски произход и крещят за Холокоста и за нашата роля в спасяването на евреите от газовите камери. Това също радва, просветлява и утешава.”
Тук е добре да покажете малко компетентност по въпросите на живописта. Например така: „Авторът не е много силен в композицията (или „е безупречен майстор на композицията”. Все тая кое ще напишете, както ви кзах по-горе – и без това никой няма да го прочете. Още: „И първичната му рисунка нещо не е на място (или „е съвършена”, както решите). Пианото в ъгъла на стаята едва стои изправено и определено ще падне, а и седем октави няма как да се поберат в него. Учителката, облегната на него, сякаш си е изкълчила ръката.” Можете да го поднесете и по друг начин: „Пианото в ъгъла внася толкова лиризъм в творбата, че сякаш долавяш тихите акорди на „Апасионата” и т.н. и т.н. Зависи от настроението ви. Продължете: „Маестрото странно борави с цветовете (Тук разделяте потока на две, в зависимост дали творбата е кич от типа „рекичка, върбичка, козичка” или опит за модернизъм в стил „гущер варан ухажва варанката”). В първия случай пишете за „експлозията от цветове, която заслепява и най-студенокръвния зрител и извиква у него прилив на адреналин”, а във втория „Авторът борави крайно пестеливо с палитрата, но въпреки това успява да извлече от нея такава гама от чувства и възприятия, която е в състояние да взриви замръзналия Космос”.
Между нас казано, единственото, което успява да направи и водещият с подобни изрази, е да поразбуди задрямалите, прегладнели и ожаднели зрители с етюда на облещения зеленикав гущер, ама нейсе – това не го пишете.
Нататък може да последва плаване в тихи, но дълбоки води: „Ето, това наистина е магията на изкуството. Мнозина биха приели предложените в изложбата творби (не забравяйте да не споменавате бройка!) като естетически формализъм, като нездравословни тенденции към самоцелност и себеизтъкване, но това ще бъде много, много далече от действителността. Освен това художникът не тръгва по пътя на търсене на дребни конфликти или плоски и пошли житейски моменти, а изважда на оптимистичен показ весели деца, щастливи да вкусят от благата на демокрацията. Художникът не изобразява помията, лошото, нетипичен кръг, а изобразява прогресивни напредничви деца, над които вече не виси мрачния облак на чужда воля.
Картината е толкова трогателна, че очите и носа ви започват да боцкат и тогава вие, волю или неволю, изваждате носна кърпичка, за да си издухвате носа, избърсвате сълзите си, уловил – заедно с всички останали – вихрушката от емоции, които бъкат от героите на творбите и сцените не защото образите или чувствата са тъжни, а защото в крайна сметка всичко, което преживявате през последните няколко минути, е функция на висшите сфери на вашата нервна система. Това е е дело на човек, които е успял да създаде мечти. Или дори повече: да придаде видима и осезаема форма на епистемологичното мърфианство.
Художникът проправя пътя за новото време – време, в което няма богове, административна епоха, онази епоха, в която вместо за Дионис като бог на виното се говореше за алкохолизъм. И затова в „онези” картини бяха събрани някакви недодялани типове, негодници, утайки на обществото, мърлячи, мошеници и безделници. А ето, в новото време дори зеления варан и варанката изглеждат толкова трогателни, че ти се иска да ги погалиш (не знам дали е уместно да се премодулира внушението чак толкова силно, защото едва ли има някой, който да ви повярва и да се навие да погали варан или черна мамба). Авторът решително отхвърля песимистичния дуализъм. За него светът е един и не може да бъде сведен нито до груба материя, нито до въображаема духовност. Това, което в стари епохи биваше наричано материя, днес може да бъде изпълнено с ритмични трептения - това, което се нарича дух.
Друга е и ролята на виното в този нов живот – като символ на веселие и приятелство, извор на духовни ценности (платното „Пийни чашка, пийни двечки”). В съзнанието на художника (поне додето е бил трезвен), гроздето се запечата като съсредоточие на светлина, изглежда като съсиреци от най-тайнствената сила, която покорява хора и животни и ги отнася към друг, по-добър живот. Във време, когато природата наоколо изглежда просто великолепна, когато сърцата се запалват, очите светят и краката неволно започват да танцуват. Виното е мъдър, плодотворен и ветровит бог. Дионис, Бакхус - в тези имена се чува глъчката на безкрайна радост - като горещ вятър в тропическите гори, той достига до скритите дълбини на живота и го раздвижва.”
Е, ако ви се види малко множко този апотеоз на виното, можете и да го избегнете. От собствен опит обаче мога да ви кажа, че този момент раздвижва тълпата и настъпва леко придвижване към шведската маса.
„Скулптурата, живописта и музиката, които ни се струват изобилни изкуства, всъщност са осъдени от незапомнени времена да се въртят около постоянни и скучни теми. Дори гениалните художници не успяват да разширят традиционно установения набор от теми и сюжети: в техните творби се сблъскваме с умиращ мъж, любяща жена, страдаща майка, деца убиват баща си и т.н.; освен това естетическата сила на творбите на тези майстори се проявява толкова по-пълно, колкото по-решително те освобождават тези теми от всякакви напластявания, от всичко тривиално и нехудожествено, с което са ги „обогатили” обикновените творци, и ги връщат към авангарда на изкуството в тяхната оригинална простота и в същото време със способността да излъчват безкрайно богатство от тонове и нюанси.
Вечните теми на изкуството са откровения на историята. Като се обръща към тях и им дава своя собствена интерпретация, всяка епоха по този начин провъзгласява своите основни наклонности, интегралната структура на своята душа. А епохата – това са творците. Такъв е и … (тук отново спомете името му, за да сте сигурни, че не сте го пропуснали). Знаейки това, ние можем, като проследим промените, настъпили в историята на изкуството, да очертаем моралния характер на епохите, които са се раждали и изчезвали в течението на времето, които са били опиянени от съзнанието за собствената си стойност, когато животът ги е убедил в това, и в същото време са имали предчувствие за своя неизбежен предел.
Е, надявам се да сте разбрали нещо. Аз… не съвсем, но това няма значение – важното е, че ще запълните своята колонка „Творци на бъдещето” във вестника. Успех!


Публикувано от BlackCat на 31.01.2025 @ 10:23:55 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   BoboDux

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

При Св. Валентин
автор: LeoBedrosian
133 четения | оценка 5

показвания 10024
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Как се пише отзив за изложба" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Как се пише отзив за изложба
от Markoni55 на 01.02.2025 @ 12:11:36
(Профил | Изпрати бележка)
Честно казано очаквах по стегната рецепта, от която да се възползвам. Тази е доста обширна и едва ли някоя медия ще ми я помести...Направо ще си остана без хонорар. Но пък, като гледам, направо си е готова за курсова работа в магистърска програма...Тъкмо тези дни си мислех за някоя магистратурка. Благодаря!