Когато няма да ме има....
раздайте ме.......
в едно със обичта която носех към всички ви... и всичко земно.
Раздайте ме....
и с красотата.....за нея жадна бях през всичките ми дни
като отшелник бродещ във пустиня за капчица вода
и в дни и нощи тъмни.
И когато всичко е отдавнащно и избледняло...
раздайте ме....
В душите си не ме носете....там бремето е адски тежко знайте.
Носете ме в очите си...не се скъпете....
раздайте ме....
със цялята любов която носех без остатък....
че тя единственна гори на този свят......
среднощен фар сред бурното море
ще грее...... и ще стопля и оттатък.......