Белите песъчинки
броя
сред белотата
на
пустинна мъгла
в бяло
хоризонтът се сгодява
с
белокрили мечтания
бяла
гълъбова сянка шепти
за
белокръстни обещания
по
белострунни арфи
лети
ласка на паднал ангел
а
небесното око заплака
с
едничка сълза в цвят
и с
аромат на влюбен жасмин
някой
щтракна белопръстно
и
пустинята побеля
от
снежни човечета, Снежанки
и
бели лястовици
а
отвъд мъгливостта
не
преброени ще останат
само
песъчинките бяла самота