автор: BoboDux

- Господине, обвинен сте, че сте се крили в храстите на 17 юни тази година и сте шпионирали къпещите се жени... Признавате ли се за виновен?
Мъжът духна леко в разкошните си пухкави мустаци и като направи откровена, простодушна физиономия, каза с въздишка:
- Какво да правя... Признавам си! Само че имам смекчаващи вината обстоятелства...

- Така ли? Разкажете, разкажете - и съдията иронично сложи длан на ухото си като фуния.
- На 17 юни излязох от къщи рано сутринта и след като се скитах безцелно до обяд, отидох до реката. Чувствах се уморен, избрах сенчесто място, седнах, извадих от чантата си шунка и коняк и започнах да хапвам... Случайно се обърнах към водата - и ето, там, от другата страна, се цамбуркаха три жени. Тъй като нямах какво друго да правя, а в същото време закусвах - забележете, господин съдия!, започнах да ги оглеждам.
- Това, че закусвате в същото време не изкупва вината ви!.. Кажете ми... тези жени поне по бански ли бяха?
- Едната. Двете не. Всъщност, господин съдия, гледнах точно тази с костюма. Може би това ще облекчи вината ми. Но тя беше толкова прекрасна, че не можех да откъсна очи от нея...
Обвиняемият се оживи и започна да жестикулира.
- Представете си: млада жена на около двадесет и четири години, руса, с бяла като мляко кожа, висока, с невероятна талия! Банският костюм много ясно подчертаваше гъвкавата й фигура, меката закръгленост на бедрата, а тъмният му цвят контрастираше още по-добре с белотата на красивите крака, с розови колене като розови листенца и възхитителни трапчинки...
Съдията се изкашля и смутено възрази:
- Какви ги приказвате... наистина е странно...
Лицето на обвиняемия блестеше от оживление.
- Ръцете й бяха кръгли, гъвкави - истински две снежнобели змии, а гърдите й, о-о-о, ограничени от материала на банския костюм, добре... някои биха намерили тези гърди може би малко по-големи, отколкото се изисква от целомъдрието на жена, но, уверявам ви, бяха с толкова красива, безупречна форма... Приличаха на…
Съдията слушаше със зяпнала уста. Очите му бяха полузатворени, после сякаш се събуди, направи нетърпеливо движение с глава, намръщи се и каза:
- Там обаче е имало и дами... без костюми?
- Две, господин съдия! Една тъмна брюнетка, дребна, слаба, макар и стройна, но не тя! Определено не... А другата беше много красиво момиче на около осемнайсет...
- Я стига! - каза строго съдията, навеждайки се напред. - Какво можете да ни кажете за нея? И от какво заключихте, че е момиче и е на посочената възраст?
- Младите й форми, господин съдия, още не бяха достигнали пълно развитие. Гърдите й бяха девствено малки, бедрата й не бяха толкова широки като на блондинката, ръцете й бяха тънки, а когато се смееше, смехът й звучеше толкова невинен и млад...
Мъжката публика в залата нервно се разсмя. Тук-там се чуха дрезгави покашляния.
- Млъкни! - извика съдията. – Какви ги дрънкаш? Това не са думи, които трябва да се казват пред съдия, при това в зала. Откровеното ти признание и неумишлеността на престъплението те спасяват от заслужена глоба. Върви си!
Мъжът се обърна и тръгна към вратата.
- Последен въпрос - спря го съдията, записвайки старателно в бележника си. - Къде е това... място?
- На два километра от моста, близо до горичката. Минава се покрай едно паднало дърво, от което тръгва пътечка към реката, а на брега има високи удобни храсти...
- Защо пък удобни? - нервно изпухтя съдията. - Какво искаш да кажеш - удобни?
Бившият обвиняем намигна на съдията, поклони се учтиво на публиката и като се олюляваше елегантно в изтънчения си костюм, изчезна през вратата.