На лятото в отворената памет
потъва надълбоко слънцето горещо –
потъва на душата ми в оранжевия залез
и няма да се върне този миг благословен
за съзерцание и обич.
Попива слънцето като сълзата бистра, топла,
пречистваща, щастлива,
отронена в пръстта на радостта ми тиха,
от светлите очи на провидението.