Съпругът ми се върна от гората
и каза: „Охлюви ти нося живи.
Вари ги, после слагай на тавата!
С ориз били невероятно вкусни.”
И аз се хванах бързо за черпака,
на бавен огън охлювите вряха,
но тенджерата не покрих с капака
и без да видя леко изпълзяха.
Отново бутнах тези мекотели,
недосварени, топли и шавливи.
С черупките им чисти, сиво-бели
ги наредих в тавичка полуживи.
Ориз изчистих, после лук нарязах,
пиперът черен, да не го забравя,
солта на вкус и масло после сложих.
Тук важното е да не се прегаря.
Но ето, дойде време да ги вадя,
на фурната минути десет стигат.
Аз охлюви за първи път и правя,
да се пекат те доста твърди стават.
На масата от блюдото обаче
с коруба черна охлюв пропълзя.
- Съпруже, - казах – да не носиш вече
рогати твари от нашата земя!