Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Bayraktarski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14189

Онлайн са:
Анонимни: 598
ХуЛитери: 1
Всичко: 599

Онлайн сега:
:: Oldman

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2025 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОтговор
раздел: Други ...
автор: 4a4e

Журналистка пита майката на помощник-капитана на кораба "Галакси Лидер" как се е чувствала през тези 14 месеца.
Аз съм майката.
Това е моят отговор:
Здравейте,
Питате ме как съм се чувствала през всичкото това време?
Търся думи, но няма такива, които могат да опишат емоциите, които изпитваш, когато детето ти е в опасност. Всяка майка знае, че би предпочела да е на неговото място - по-добре тя да страда, отколкото да мисли и да гадае какво точно се случва. Не ви трябва да знаете, но на вас, журналистите, това ви е работата. Само не си слагайте въпросите в главата, да не станат ваша реалност. И аз се чудех защо баба ми цял живот се усмихваше само с крайчетата на устата си. Тя беше преживяла същото, с трагичен изход.
Аз все пак искам да го изкажа и да забравя. Но не за пред медиите, само за вас.
Мога да ви дам образ, картина, която виждам в полусънищата си:
Този кошмарен хеликоптер, който внезапно ме спуска насред недоочукана жарава. Не разбирам защо точно мен - най-неопитната нестинарка, но под босите ми крака започва да пари и разбирам, че трябва да пристъпя. Дали съм чула това "Щрак", което отмества съзнанието, не знам. Но усещането, че съм малко, два пръста над въглените го има. Държа над главата си икона, а на нея е образът на сина ми. Трябва да я пренеса - като стигна до другия край, кошмарът ще свърши. Тъмно е и си мисля, че ето там, където започва тъмнината, трябва да е краят. Но пак не е и продължавам - крачка по крачка. Трябва да има край, нали жаравата е кръг. А тази се оказва с безкраен диаметър. Толкова далече остават хората, които тръпнат с всяка моя крачка, че губя присъствието им. Само върху въглените, близо до мен има още няколко души. Посоката ни е една / дано е вярната/ , но всеки трябва да стигне сам.
Призовавам вятъра, на който съм хвърляла от време на време прашинки добро. Моля го да обиколи света и да ги събере до една - сега ми трябват и дано са достатъчно да платим цената и да пренесем иконата през жаравата.
Назаем ли взехме, но като по чудо ги събрахме. И стигнаха. Свърши се!
Лежа на твърдата земя, усещам мириса на трева и съм щастлива!
Оставете ме да полежа, моля! Да си почина и да събера смелост за да мога да продължа. Много смелост ще ми трябва, защото там някъде в огъня остана раницата ми с илюзиите. Изгоряха всичките - че можеш да подредиш живота си, да се запасиш с някаква сигурност, че от теб зависи какво ти се случва... Трябва да продължа без тях. Защото ми свърши доброто, а разбрах, че само това има смисъл - ДА ПРАВИШ ДОБРО И ДА ГО ХВЪРЛЯШ НА ВЯТЪРА.
Не се знае кога ще ти потрябва.



Публикувано от BlackCat на 27.01.2025 @ 12:36:10 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   4a4e

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

При Св. Валентин
автор: LeoBedrosian
133 четения | оценка 5

показвания 10211
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Отговор " | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Отговор
от Markoni55 на 27.01.2025 @ 18:55:17
(Профил | Изпрати бележка)
Да, това е смисълът...разбираме го понякога късно