От прозореца на детството
към мен наднича
едно хлапе с разрошена коса.
По запотеното стъкло рисунката му бледа
напомня ми за мен, за роден дом
и позабравения вече детски свят.
С рогца козленце малко по стъклото тича
в тревата свежа в пролетната шир –
звънчето му пиринчено прозвънва,
и весело пространството оглася.
В небето облаците на хоро играят,
и слънцето е техен хороводец –
небесната дъга с усмивка закачлива
от ъгъла наднича с любопитство.
Но днес стъклото на прозореца далечен
е счупено от вятъра безгрижен
или от прашката на време пакостливо
и само аз рисунката все още виждам.