автор: snejenbor

Не си отива никой от света ....все някой тук го е
почитал.
Дори да е увяхнала плътта....духът му жив витае и.....си го
обичал.
И все се взираш в някой друг....притичваш ..кимаш да го
поздравиш...
но....другият нехайно ти обръща гръб....и.. свеждаш поглед да се
извиниш.
Човек е сам и в радост и във скръб...зазидан в своята
коруба
кого ще срещнеш пак ....тъй близък чак до пъпната ти връв...
животът миг....... излита като
пеперуда..
Той там е.... в устрема на птица го откривам....и
в полъха на бриза свеж ..в звездите....горе го
съзирам ...
чертае пътя ми дори и в скреж.....и...винаги навред ще го
намирам!