Две снимки ми припомниха за хората, живяли в моя блок срещу хотел " Хемус". Улица " Крум Попов" № 77.
На партера бяхме ние, семейство Калинкови и семейство Бояджови. Калинкови заминаха за Алжир на работа заедно с двете си деца, мои набори, момче и момиче. не се завърнаха и държавата им взе апартамента. Даде го на бащата на Валери Кочев, който преподаваше в СУ и защитаваше злополучния Сергей Антонов. После след казармата с Валерката отидохме на море в Приморско, тогава за пръв път летях със самолет до Бургас. Младият В. Кочев завърши физика и стана асистент във Физическия. Млад си замина, преди десет години. Бояджови бяха странни, бащата беше немски възпитаник, караше Трабант, после Вартбург. Когато станаха промените скачаше на митингите в София, "кой не скача е червен". И веднъж по време на скачането сърцето му не издържало... Имаха дъщеря Ганка, завърши право, беше поетеса. На нея показах първото си стихотворение, бяхме около двадесет и пет годишни. На първия етаж беше доктор Водов, кожен лекар, имаше две дъщери. Над Кочеви бяха Терпешеви, те бяха от ония " Терпешеви", жената беше рускиня и така и не научи български. Над нас беше професор по медицина, Герго Митов. Имаха момче и момиче, Иван и Румяна, много свестни деца си бяха. Дори Иван ми даде няколко уроци по китара, така научих "къщичката на изгряващото слънце", свирех я по телефона на моята ученическа любов... На третия или четвъртия етаж бяха семейство Токини, те бяха лекари, децата им две момчета. Найчо Токин беше малкият, работеше като режисьор в БНТ, замина си много млад преди двадесет и пет години... Брат му е известният журналист Тодор Токин, да е жив и здрав, преди десетина години продаде апартамента им... Найчо другаруваше със Стефан Мънков, бяха си набори. Ние с брат ми му викахме Пискливото, гласът му цепеше въздуха до три преки. Той отиде на небето още по-млад. Имаше нагоре семейство Червеняшки, те бяха двама братя, по-малкият Пламен завърши строително инженерство в Русия, заедно започнахме като проектанти в " Енергопроект", доведе си жена от там, сега са някъде в Нова Зенландия... Имаше едни Масленкови, дъщеря им се казваше Ралица, беше голяма красавица, ожени се за Митко Шашмата, така го наричахме, беше си голям далавераджия още преди Десети... А Валентин беше брат й, и той се запиля нанякъде. Имаше на петия етаж, над нас един Емил Петков, беше ми рецензент във ВИСИ, където беше млад асистент, но около земетресението в Стражица нещо превъртял и се хвърлил под прозореца ни на кухнята. Брат ми в негова памет засади борче, растеше много нефелно... Той имаше сестра, която се ожени в Сърбия, доколкото си спомням. Нагоре бяха и Ферадови с двете си хубави дъщери. Майката беше главен счетоводител на " Енергопроект", а бащата ръководеше голяма строителна организация, после беше един от шефовете на изграждащия " Метрополитен". Но най-големият шемет в блока беше Вечният Колев, така го наричахме с братока. Заклет ерген, редовно ходеше да бяга сутрин в Парка на Свободата, един ден ми разказа, как се загубил във Витоша и преспал в гората. Наближаваше деветдесет години. Но за зла беда на тавана малко след това изникнал пожар, Вечният Колев се качил да го потушава и се нагълтал с дим, пушек и сажди. Иначе все още сякаш щеше да си е жив...
Ами пропуснах някои, по-точно не си спомням кои живееха само в два от петнадесетте апартамента...то минаха много години от тези две снимки... На едната съм аз, на седемнадесет, над главата ми е кухнята с балкончето, до нея детската стая и накрая на ъгъла спалнята, в която се влизаше през хола. На другата е строежът на хотел " Хемус", някъде около 66-67- ма година. Събориха бирария " Балкански" и построиха най-високата сграда в София. 🙂 Минало бешело!