Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Bayraktarski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14189

Онлайн са:
Анонимни: 418
ХуЛитери: 2
Всичко: 420

Онлайн сега:
:: ivliter
:: rosi45

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2025 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМоето блокче срещу хотел
раздел: Други ...
автор: lubara

Две снимки ми припомниха за хората, живяли в моя блок срещу хотел " Хемус". Улица " Крум Попов" № 77.
На партера бяхме ние, семейство Калинкови и семейство Бояджови. Калинкови заминаха за Алжир на работа заедно с двете си деца, мои набори, момче и момиче. не се завърнаха и държавата им взе апартамента. Даде го на бащата на Валери Кочев, който преподаваше в СУ и защитаваше злополучния Сергей Антонов. После след казармата с Валерката отидохме на море в Приморско, тогава за пръв път летях със самолет до Бургас. Младият В. Кочев завърши физика и стана асистент във Физическия. Млад си замина, преди десет години. Бояджови бяха странни, бащата беше немски възпитаник, караше Трабант, после Вартбург. Когато станаха промените скачаше на митингите в София, "кой не скача е червен". И веднъж по време на скачането сърцето му не издържало... Имаха дъщеря Ганка, завърши право, беше поетеса. На нея показах първото си стихотворение, бяхме около двадесет и пет годишни. На първия етаж беше доктор Водов, кожен лекар, имаше две дъщери. Над Кочеви бяха Терпешеви, те бяха от ония " Терпешеви", жената беше рускиня и така и не научи български. Над нас беше професор по медицина, Герго Митов. Имаха момче и момиче, Иван и Румяна, много свестни деца си бяха. Дори Иван ми даде няколко уроци по китара, така научих "къщичката на изгряващото слънце", свирех я по телефона на моята ученическа любов... На третия или четвъртия етаж бяха семейство Токини, те бяха лекари, децата им две момчета. Найчо Токин беше малкият, работеше като режисьор в БНТ, замина си много млад преди двадесет и пет години... Брат му е известният журналист Тодор Токин, да е жив и здрав, преди десетина години продаде апартамента им... Найчо другаруваше със Стефан Мънков, бяха си набори. Ние с брат ми му викахме Пискливото, гласът му цепеше въздуха до три преки. Той отиде на небето още по-млад. Имаше нагоре семейство Червеняшки, те бяха двама братя, по-малкият Пламен завърши строително инженерство в Русия, заедно започнахме като проектанти в " Енергопроект", доведе си жена от там, сега са някъде в Нова Зенландия... Имаше едни Масленкови, дъщеря им се казваше Ралица, беше голяма красавица, ожени се за Митко Шашмата, така го наричахме, беше си голям далавераджия още преди Десети... А Валентин беше брат й, и той се запиля нанякъде. Имаше на петия етаж, над нас един Емил Петков, беше ми рецензент във ВИСИ, където беше млад асистент, но около земетресението в Стражица нещо превъртял и се хвърлил под прозореца ни на кухнята. Брат ми в негова памет засади борче, растеше много нефелно... Той имаше сестра, която се ожени в Сърбия, доколкото си спомням. Нагоре бяха и Ферадови с двете си хубави дъщери. Майката беше главен счетоводител на " Енергопроект", а бащата ръководеше голяма строителна организация, после беше един от шефовете на изграждащия " Метрополитен". Но най-големият шемет в блока беше Вечният Колев, така го наричахме с братока. Заклет ерген, редовно ходеше да бяга сутрин в Парка на Свободата, един ден ми разказа, как се загубил във Витоша и преспал в гората. Наближаваше деветдесет години. Но за зла беда на тавана малко след това изникнал пожар, Вечният Колев се качил да го потушава и се нагълтал с дим, пушек и сажди. Иначе все още сякаш щеше да си е жив...
Ами пропуснах някои, по-точно не си спомням кои живееха само в два от петнадесетте апартамента...то минаха много години от тези две снимки... На едната съм аз, на седемнадесет, над главата ми е кухнята с балкончето, до нея детската стая и накрая на ъгъла спалнята, в която се влизаше през хола. На другата е строежът на хотел " Хемус", някъде около 66-67- ма година. Събориха бирария " Балкански" и построиха най-високата сграда в София. 🙂 Минало бешело!


Публикувано от hixxtam на 20.01.2025 @ 12:57:40 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   lubara

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

При Св. Валентин
автор: LeoBedrosian
133 четения | оценка 5

показвания 11658
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Моето блокче срещу хотел " | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Моето блокче срещу хотел
от Markoni55 на 20.01.2025 @ 15:00:08
(Профил | Изпрати бележка)
Снимките пробуждат спомени, истории...
Вече обявих конкурса "Очи към себе си 2025" надявам се имаш и смешни истории.