автор: mariq-desislava

Светът ти умалява,
пристяга ти в сърцето,
където си скътала тишините,
мое малко неназовимо ехо.

Обещавах ти безгрижие и
гмуркане в слънцето на
екзалтирания живот,
но не успях да излекувам света
от себе си и той ми отговори
с далекобойна ракета.

А вярвах, че никога няма да има война.
Дори една, какво остава за две.
Руините на безсилието
оставят горещи трапчинки по тялото ти,
което дори не докоснах преди да ме взривят.

Страх ме е за теб -
дали ще намериш
безцеремонното ни скривалище,
помниш ли, вътре в главата ти?
Всяко бягство е излишно.
Всяка молба е с предрешен изход.
Моля те,
не търси тленната ми обвивка -
нищо не остана от нея.

Има и други светове освен този.
И всичките са единствено в теб.