автор: ivliter

Едно цветче в скалата на върха,
кой знае как разцъфнало сега
в надморската височина,
с което,
ветрецът топъл се задява –
обгръща го, поклаща го и го целува.
Едно цветче, усмивка височинна,
под синята въздишка на небето,
каквато съм и аз до него тук сега.