Извървян е пътят.
За зло или добро –
последни стъпки.
Изяденото и изпитото –
платено до стотинка.
И плодовете на мечтите
окапаха червиви
в прегорялата трева на дните.
А хоризонтът се прибра
до върховете на обувките.
Далече отлетяха птиците
на вдъхновението –
не чувам вече звучните им песни.
Повехна цветето на радостта
и цветовете на дъгата избледняха.
Каква е тази тежка сянка,
която неизбежно приближава?
Защо не свети вече ярко слънцето
в небето свито на живота?...