автор: idan1

Т*роя! Поклон пред Омир,
пред древността, пред поета,
събрал, не в мир
любовта и вечността,
властолюбието и алчността.
Р*адостта не тъне в позлата,
нежността не никне в похотта,
любовта, празник е на красотата,
на насилие неподвласта,
приятелка на волността.

О*т историята...
не вадим си поука,
колко пъти в пепелта,
колко сълзи, колко мъка,
сам докарал си човека.

Я*рко слънцето за всички свети
у всеки "ПАРИС" го има,
и "ЕЛЕНА" е негова любима.
О, музо! Запява песента,
песента на любовта!