Последният праведник сведе глава,
призна се без съд за виновен.
Затвори се сам и почти не умря
от своята правда отровена.
Момонът въздъхна - "Какъв психопат!
Лакей, див слуга на доброто!
Oт глупост наивна той страда сега,
вместо да прегръща живота!"
Завистникът гнусно пусна мълва,
със снимки фалшиви скроена:
"Той, псевдо светецът, безславно умря,
прегриза си в паника вените!"
Размърда се леко тогаз Белфегор,
прозя се във леност щастлива,
сега, след такъв нанавременен зор,
за миг и половина заспива.
Обяздва безлунната нощ Асмодей,
тя стене, потънала в похот,
а после крещи истерично - "Недей!
Не спирай, обяздвай ме още!
Последният праведник мъртъв лежи,
нима не видя новината?
Навярно сега във ада гори,
че раят е тук - на земята!"
От радост се гътна едно парвеню,
злорадо се смя Сатаната,
Велзевул повярва в лъжливия слух
и глътна света за отплата.