С лупа се взираме в другия....че по-остарял е от нас
по-видими му са бръчките....по-често не си е във час..
а не поглеждаме себе си....кожата .... мачкан лак
сърцето ни казва обратното....а..огледалото смъмря ни пак.
Червилото ...фона...боичките....ботокс и крем силикон
стар си ти вече за за всичките....камък търкалящ по склон.
Не забелязваме ДРУГОТО... душата му виеща в стон
видимо само е булото ...и всичко е поза....фасон.