Храбрите ми те...
Деликатна и нежна,
Зима запали бели лампиони,
огряващи съня на Пролетта.
В който вдишва, издишва,
вдишва, издишва ...
От пулса й потрепват
едва забележимо треви и листенца,
и се усмихва насън.
Щом угаснат, ще отвори широко очи
и ще разхвърля шарените си завивки.