автор: ivliter

За вас невидим, а пък за мене осезаем
домът ми изграден е със стени от стихове.
Тук, в него, не проникват завистта
и вятърът на злобата, и на омразата.
И в този дом на тишината
в прозореца ми честичко
с разплетени коси луната спира
и с усмивка на изгряваща звезда
докосва моята несбъдната мечта
да променя света към по-добро.
И ако влезете в дома ми
ще ви поканя на вечеря
с един прекрасен залез;
ще ви нахраня с плодовете на надеждата
и твърдата ми вяра,
че този свят ще си остане неизменно хубав,
на пук на всичките препятствия пред него.
А срещу вас ще се усмихва от стената
пейзаж от родното ми село
през който ще притичва през тревата
с босите крака на спомен мил, незабравим
един подсвиркващ си с уста разгърден сенокос.