Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: 98wincomcity
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14184

Онлайн са:
Анонимни: 479
ХуЛитери: 4
Всичко: 483

Онлайн сега:
:: Marisiema
:: osi4kata
:: Oldman
:: Icy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2025 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаГосподин Костадинов
раздел: Разкази
автор: LeoBedrosian

Господин Костадинов се огледа. Мрачната стаичка с размер на малко по-голяма кабинка за тоалетна почваше да му дотяга. Преди половин час омачкания полицай му каза да изчака и той чакаше. Масичката, двата стола и мътното огледало не можеха да внесат разнообразие във времето и Господин Костадинов видимо скучаеше.

Знаеше, че е прав. Знакът на кръстовището видимо го доказваше. Помни, че добре го огледа, въпреки, че бе минавал поне хиляда пъти от там с ожулената лада на баща си. Но на Господин Костадинов му харесваше хубавия бял знак с бял квадрат по средата. Затова винаги когато минаваше през кръстовището го поглеждаше със задоволство. Дали защото знакът му даваше някакво предимство в живота, дали заради свежите цветове, не знаеше.

Погледна го и днес, преди голямата бяла кола да го връхлети. Негодникът бе пренебрегнал червения стоп и го блъсна. Добре, поне, че Господин Костадинов остана жив. Само, че не можеше да се каже същото за ожулената червена лада на баща му. Сега, освен ожулена стана и смачкана и това го натъжаваше. От последния спомен от татко му остана купчина желязо, което не ставаше повече за нищо. А на танкоподобното возило, което го блъсна му се бе огънала само предната броня.

Полицейската Астера пристигна след половин час. През това време нагизденият водач на белия танк проведе няколко спокойни разговора и с поведението си не показваше изобщо, че изпитва някакво съжаление, камо ли вина. След като слезе от патрулката поомчакания служител на реда се приближи до предполагаемия виновник и прошушна интимно в ухото му няколко думи. След това се отправи решително към Господин Костадинов и с подправен властен глас му заповяда да измести пострадалото си возило, което възпрепятствало свободното преминаване през кръстовището. На въпроса как да го стори с трите спукани гуми, зададен от Господин Костадинов полицаят строго повдигна вежди и го уведоми, че това не е работа на полицейските служби. Срочно да извика пътна помощ и да се оправя някак…

След четиридесет и петата минута престой в тясното помещение в Господин Костадинов освен клаустрофобията започна да се обажда и онази позната болка в долната част на стомаха, която често го спохождаше заедно с накърненото му чувство за справедливост. А то, да си кажем, му бе толкова познато, че отдавна бе свикнал с него. Когато вратата се отвори за миг си помисли, че и за него най на края ще има правда и дори започна да го осенява плаха надежда. Но това чувство продължи твърде малко и начаса бе разбито на пух и прах от строгия поглед на същия онзи блюстител на реда, който хвърли някакви листа на малката масичка и избоботи със същия онзи подправен глас, който бе използвал там на кръстовището:

- Дай си свидетелството за правоуправление и подпиши Акта за причиняване на пътно транспортното произшествие. Ей, не се научихте да карате, бе… не се научихте!


Публикувано от BlackCat на 10.01.2025 @ 18:59:29 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   LeoBedrosian

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.01.2025 год. / 00:10:18 часа

добави твой текст
"Господин Костадинов" | Вход | 2 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Господин Костадинов
от malovo3 на 10.01.2025 @ 19:38:57
(Профил | Изпрати бележка)
Вярно със оригинала! Поздрави!


Re: Господин Костадинов
от LeoBedrosian (lewdmil@gmail.com) на 13.01.2025 @ 09:33:55
(Профил | Изпрати бележка)
Как позна? Надрасках го на бързо по действителен случай.

]


Re: Господин Костадинов
от malovo3 на 13.01.2025 @ 12:21:17
(Профил | Изпрати бележка)
Лео, ако си пропуснал това от 09.11.2015 " В полицейската ръкавичка " malovo3

]


Re: Господин Костадинов
от LeoBedrosian (lewdmil@gmail.com) на 14.01.2025 @ 08:27:34
(Профил | Изпрати бележка)
Пусни линк

]


Re: Господин Костадинов
от malovo3 на 14.01.2025 @ 12:54:26
(Профил | Изпрати бележка)
Лео, профил: malowo3 номер 22 Успех!

]


Re: Господин Костадинов
от LeoBedrosian (lewdmil@gmail.com) на 14.01.2025 @ 15:41:43
(Профил | Изпрати бележка)
Добре, че в другата ръкавица не сте открили Макаров, девет милиметра, че тия неща гърмят, Малово ;))

]


Re: Господин Костадинов
от malovo3 на 15.01.2025 @ 10:49:21
(Профил | Изпрати бележка)
Лео, Макаров на колана, парите в ръкавиците. /ако има проверка/ Бъди здрав!

]


Re: Господин Костадинов
от LeoBedrosian (lewdmil@gmail.com) на 15.01.2025 @ 13:35:07
(Профил | Изпрати бележка)
Предавам се!

]


RE: Господин Костадинов
от Markoni55 на 11.01.2025 @ 15:23:01
(Профил | Изпрати бележка)
Не ми се коментира. Просто изразявам съпричастност към лирични герой.


RE: Господин Костадинов
от LeoBedrosian (lewdmil@gmail.com) на 13.01.2025 @ 09:34:51
(Профил | Изпрати бележка)
То и на мен не ми се пише по такива поводи, ама като тия поводи ни бият по главата? Благодаря за съпричастието!

]